Berlin

Берлин – град на пре-експонираната свобода и контрастите

От летището до центъра на Берлин

Кацнахме на летище Тегел в Берлин в 07:10ч. сутринта. За наше съжаление летището не е свързано с града чрез метро, така че имахме 2 опции – такси или комбинация от автобус и влак /U- или S-Bahn/. Таксито щеше да ни струва около 30 евро, така че си купихме 2 еднопосочни билета, които важат за 2 часа и струваха по 2.70 евро. Качихме се на автобус TXL 128, на спирката Kurt Schumacher Platz сменихме автобуса с метро U6 и след още една смяна с метро U1 след около 40 минути бяхме в източен Берлин където се намираше хотела ни.

Световно първенство по флористика

Пътуването ни до Берлин беше подарък на Ради за рождения й ден и беше свързано с провеждащото се там световно първенство по флористика Fleurop 2015 /за тези, които не знаят флористиката  е голямата страст и хоби, а в последните 15 години и професия на Ради/. Световното първенство беше с продължителност 3 дни и представляваше флорални експозиции на флористи от 18 държави. Всеки от тях имаше обособена площ и направени заготовки,  на които даваше завършен вид в рамките на час, час и половина по време на различните кръгове на състезанието.

Дори за човек, който не се занимава с цветя е много интересно да наблюдава как участниците успяват да се абстрахират от тълпата, която ги наблюдава и да сътворяват за много кратко време и под невероятно напрежение изключително прелестни неща със живи цветя.

Не знам кое ме изумява повече фантазията и въображението на тези хора или умението им да им предадат визия, която силно впечатлява.

Като казвам „тълпа“ трябва да отбележа че в някои от дните имаше хора, които чакаха на опашка по 3- часа под жестокото юнско слънце за да могат да влязат и да гледат как работят флористите. Ние си бяхме купили предварително 3-дневен пропуск и за щастие нямахме този проблем. Мащабът, с който се твори и работи е невероятен, а цветните композиции, фантазията и техниката, с която бяха изработени спиращи дъха.

Берлин – град на странни хора, странни ситуации и провокации

Като се има предвид, че основната цел с която бяхме пристигнали в Берлин беше световното първенство по флористика, става ясно, че цялата ни програма се въртеше около това. Хотелът, който бяхме избрали се намираше близо до Berlin Arena – мястото където се провеждаше състезанието, разходките из Берлин бяха в часовете когато нямаше състезание и т.н.

Когато правих резервацията за хотела, нямах идея,

че повече от 20 години след тяхното обединение може да има такъв сериозен контраст между източен и западен Берлин .

Апартхотелът се намираше до  Görlitzer Park. Целия район беше място за странни за нашите разбирания хора – розови и сини коси, пънк и рокерски прически, мъже облечени с поли и какви не други индивиди. Видяхме един мъж, който си беше легнал по бельо да прави тен на надуваем дюшек насред една поляна в парка. Абсолютно на никой не му правеше впечатление Имахме усещането, че колкото по-странно си облечен, за толкова по-нормален те имат там и толкова по-добре се вписваш в града. Стените на сградите бяха изцяло изрисувани или по –скоро издраскани с графити. В началото това ни даваше едно усещане на безпокойство и несигурност, но в последствие като че ли свикнахме с него и го приехме като част от екстравагантността на този град .

Ресторант White trash например, почти никога нямаше свободни места, а наподобяваше изоставен ТКЗ-сарски двор с маси и столове сглобени от какво ти падне или от каквото може да ти хрумне, с множество разпръснати железарии и всякакви изоставени вещи. Вечерно време имаше дори платен вход.

Разходка с лодка

За тези, които ме познават е ясно, че не бих тръгнал за някъде без да имам изготвена програма 🙂 . Така в свободното си време през първия ден си направихме разходка с лодка по каналите на Берлин. Гледките бяха изключителни. На места не можехме да повярваме, че се намираме в град, да не говорим за такъв космополитен град като Берлин.

Имахме една смешна случка докато се возихме на лодката. Тя беше спряла на едни шлюзове и докато чакахме нивата да се изравнят за да можем да продължим, аз станах да наблюдавам как става това. Лодката потегли и аз останах прав докато в един момент не видях един човек от екипажа да ми говори енергично нещо на немски и да ми маха с ръце. Въобще не разбирах какво ми казва докато в един момент с периферното си зрение не видях как наближаваме мост, а лодките са така изчислени, че в седнало положение между главата на пътника и долната част на моста име не повече от 30 см. С други думи моста щеше директно да ми отнесе главата и едва успях да седна. Тази случка се повтаряше почти на всеки мост защото хора слизаха и се качваха и все се намираше някой който да се заблее на някъде. Особено беше напечено положението с двама дядовци, които се заговориха нещо и същия човек от екипажа беше принуден да тича до тях и да ги накара да клекнат в последния момент… Няколко пъти изтръпвахме с Ради от притеснение дали конкретния турист ще успее да седне на време или ще си изпраска главата в някой мост.

Из улиците на Берлин

Изумихме се как берлинчани използват парковете си и града си въобще. Хора с костюми лежат по тревата, други ядат сандвичи на брега на реката, почти навсякъде се пие бира, колела хвърчат с бясна скорост покрай теб и по-скоро трябва да се пазиш от тях от колкото от колите….

В същото време когато отидеш в центъра, в района около Бранденбургската врата, Райхстага и булеварда „Unter den Linden”

не можеш да не получиш усещането за Европейска столица и култура – съчетание от космополитни сгради, огромни музеи, витрини на скъпи магазини, чудесно изглеждащи модерни ресторанти.

Този микс се усеща във всичко – култура и субкултура, бизнес хора и андърграунд индивиди, монолитни представителни сгради и само на пресечки от тях улици изглеждащи като гета. И на всичко това, непрекъснато имаш усещането за свобода. Като че ли всеки иска да покаже, че е свободен и не му пука от, а и за останалите.

Хранене

Сутринта на нашето пристигане вървяхме по една улица, която беше почти пуста. Вечерта когато се прибирахме в хотела по същата улица всяка една надраскана с графити врата се беше отворила и се беше превърнала в квартално барче, магазин или просто място за среща на хора.

Беше някак си сюрреалистично как едно и също място всеки ден придобиваше две различни лица през деня и вечерта.

Ядяхме обикновените туристически неща – прясно изпечени кроасани със сутришното ни кафе, пица или някакви сандвичи за обяд и нещо леко в някое местно ресторантче по пътя ни за вечеря. Нещо, за което съжалявам че не направихме е да отидем на ресторант на тъмно. Това беше идеята ми да отпразнуваме рождения ден на Ради, но тя не беше много ентусиазирана, а и аз самия имах известни колебания защото трябваше предварителна резервация. В Берлин има 2 такива ресторанта. Влизаш в абсолютен мрак, сервитьор с уред за нощно виждане те настанява на твоята маса, можеш да си избереш само месото на основното ястие и от там нататък не знаеш или поне не виждаш нищо – нито какво ти сервират, нито къде са ти приборите – нищо ! Казват, че излизаш омазан до уши от такъв ресторант /затова ти дават и специална престилка/, но пък сетивата ти се изострят изключително много и усещаш вкусовете и ароматите по различен начин. Следващия път ! За сметка на това пък опитахме на няколко пъти така популярните вюрстчета по улиците. Честно – ароматът им е неустоим и трудно се подминават местата където се продават.

Музеите

Културната ни програма включваше посещение на музея на восъчните фигури /вход 14 евро/, където незнайно защо винаги се забавлявам като малко дете и където наскоро беше открита специална секция  “Междузвездни войни”

 

 

Другия музей беше музея на изкуствата Pergamon /вход 12 евро/.Много исках да го посетим заради портата на Ищар, която е била едно от седемте чудеса на света и Пергамския олтар, който за съжаление беше затворен за реставрация.  Всъщност истинско чудо е как портата на Ищар и пазарната порта на Милет са пренесени и съхранени в Берлин със всичките им части, детайли и конструкции. Човек трябва на живо да види техния мащаб за да си даде сметка на какво уникално нещо става свидетел.

Не е за пропускане също така катедралата Berliner dom, която е един от най-грандиозните и величествени храмове в Европа и която бяхме посетили при предишното ни пътуване до Берлин. Ако се качите на купола й и излезете на терасата му ще се насладите на прекрасна панорама на централната част на града. Още по-хубава панорама можете да откриете от ресторанта на кулата на Aleksanderplatz. Много голяма и интересна е и зоологическата градина. Въобще като всяка голяма европейска столица Берлин предлага безкрайно много възможности за свободното време, стига да разполагате с такова.

Парковете

Това, което не предполагах и не знаех за града са неговите паркове. Мисля, че не съм виждал по –зелен град в Европа от Берлин. Там краят на всеки парк е начало на друг. Всичко е зелено и доста добре поддържано и хората там сериозно се възползват от това. Имаш усещането, че няма берлинчанин, който да не спортува по някакъв начин.

В крайна сметка, ако трябва да обобщя нещо за Берлин ще използвам думите на Ради:

Берлин помни ! Берлин не иска да забрави и за това толкова силно желае да бъде свободен.

Цялата галерия можете да разгледате във Facebook тук →

Ако пък ви хрумне да коментирате нещо можете да го направите по-долу тук.

Leave a Reply