Kissing sailor

Целувката на победата

Има места, моменти и забележителности в живота на човек, които достигат до дълбоката му същност и събуждат силни емоции и вълнения. На една такава забележителност попаднахме съвсем случайно със семейството ми, по време на нашата разходка из Чивитавекия – част от круизното ни пътешествие с кораба Norwegian Epic. Тъй като имахме само няколко часа престой на това пристанище, решихме че ще е обидно да ги отделим за Рим, за който със сигурност трябват няколко дни и решихме просто лежерно да се разходим из пристанищното градче.

Chivitavechia
Разходка из пристанищното градче на Рим – Чивитавекия

Така съвсем неочаквано попаднахме на статуята „Unconditional surrender /безусловна капитулация/ “, която пресъздава една от най-популярните фотографии в света –  „V-J Day in Times Square”. В този момент не знаех нищо за нея /дори не знаех за нейното съществуване/ само знаех, че тази поза на моряк целуващ момиче, с тази характерна извивка на крака на момичето, ми е много, много позната, но не я свързвах с нещо определено.

Просто беше усещане за романтика и любов.

Видът на самата статуя и асоциациите, които тя събуди в мен, моментално изписаха широка усмивка на лицето ми. За мен, тя беше израз на силното вълнение, приливът на любов и възбудата от срещата между връщащ се от служба моряк и неговата любима. Символ на безграничното щастие от среща след дълга раздяла с любим човек. Може би много от нас са преживявали подобна емоция и знаят колко хубава, силна и зареждаща може да е тя.

Години по-късно съвсем случайно разбрах, че историята е съвсем друга и че тази статуя пресъздава

една от най-емблематичните и най-популярни фотографии на ХХ век

Официалното име на фотографията е “V-J day in Times Square”, но тя е далеч по-известна като „Victory kiss /Целувката на победата/ ” или „Kissing Sailor /Целуващият моряк”. Оказа се, че на фотографията не е запечатана целувката на двама влюбени празнуващи Любовта, а целувката между двама непознати, празнуващи края на Втората световна война.

V-J Day in Times Square
Снимката 1945-V-J-Day-in-Times-Square с автор фотографа на списание Life Алфред Айзенщат. Източник temaonline.bg

Фотографията е направена на 14 август 1945г., малко преди Президентът на САЩ Хари Труман да обяви официално безусловната капитулация на Япония и края на войната.  Фотогарфът Alfred Eisenstaedt бил на Times Square за да отразява тържествата, които започнали спонтанно на най-известния площад в Ню Йорк. Той разказва как видял моряк, който сграбчил непозната жена с медицинска униформа и страстно я целунал. Алфред Айзенщат успял да направи 4 фотоса като по неговите думи само един съдържал уникалния баланс между черната моряшка униформа и бялата униформа на сестрата. Фотографията е публикувана седмица по-късно като корица на списание “Life”, бързо печели популярност в цял свят и се превръща в една от културните икони на века. Уникален е факта, че на снимката е уловен миг от случващото се на улицата, а позата е толкова романтична и грациозна,  перспективата така перфектна, сякаш този кадър е подготвян и композиран с часове.

След целувката морякът и момичето се разделили и продължили всеки по своя път. В суматохата фотографът не записал имената им или каквато и да било информация за тях. Десетилетия по-късно, след като фотографията  станала световно известна, списание Life прави опит да установи кои са морякът и момичето, уловени в този кадър. Има много кандидати, които припознават себе си в тази фотография, но най-широко приетите са Джордж Мендоса и Грета Цимер Фридман. Те не са се познавали когато снимката е направена и се срещат отново чак през 80-те години на ХХ век. Още по-интересно е, че Грета Цимер вижда снимката за първи път едва през 1960 година /15 години след като тя е направена и публикувана в списание Life/ случайно попадайки на нея в един албум с фотографии. Джорд Мендоса пък вижда снимката едва през 1980 година, когато започва разследването на списанието в опит да установи кои са участниците в нея.

Джордж Мендоса разказва, как е бил на среша с друго момиче /което също присъства на един от четирите кадъра/ когато чуват новината за края на войната и излизат да празнуват по улиците на Ню Йорк. Тъй като е имал 2 години служба на фронта и е виждал много пъти как медицински сестри спасяват животи и помагат на пострадали войници, когато видял пред себе си медицинската сестра, в резултат на въодушевлението от новината за края на войната, той не се сдържал и я целунал страстно въпреки, че до него била приятелката му.

George Mendosa
Морякът целунал медицинската сестра – Джордж Мендоса. Източник temaonline.bg

Грета Цимер пък не била военна медицинска сестра за каквото я помислил морякът, а помощник в зъболекарски кабинет в Манхатън. След като чула новината за края на войната, тя решила да излезе и да види какво се случва на улицата. Така попаднала пред погледа на Джордж Мендонса. „Той ме сграбчи силно и ме целуна. Това не беше романтична целувка, това беше тържество за края на войната“ – казва тя пред списание Life.

Greta Zimmer
Грета Цимер – медицинската сеттра целуната от моряка в една от най-известните снимки на ХХ век. Източник temaonline.bg

Въпреки, че разследването на списание Life продължава повече от четири години, загадките около една от най-влиятелните снимки на ХХ век остават донякъде неразгадани.

Може би поради факта, че в един кадър е уловен миг с толкова силни емоции, че могат да бъдат разказани няколко различни истории – за любов, за война, за раздяла и среща, за дълг,  за благодарност и признание – 

за  тази снимка все още продължава да се говори. В Америка тя става символ на края на световната война

През периода 2005-2015 година силно повлиян от историята около фотографията, епохата и емоциите, които тя символизира,

скулпторът Seward Johnson създава поредица от скулптури, възпроизвеждащи прочутата снимка, разположени в различни градове по света под името “Unconditional surrender”.

Всеки от градовете има отношение към военно-морския флот и Втората световна война – Сан Диего, Пърл Харбър, Ню Йорк, Кий Уест, Нормандия…

А аз, все още се усмихвам, когато се сетя за статуята в Чивитавекия. Малко съм разочарован от липсата на романтична история, но пък е ясно едно – тя е символ на мига на безгранично щастие, което всеки един от нас може да изпита.

Leave a Reply

Your e-mail address will not be published. Required fields are marked *