Malyovitsa peak

Изкачване на връх Мальовица

Роден съм край морето и винаги съм живял покрай него, но от време на време имам нужда от простора на планината и от свежестта на планинския въздух. По незнайни за мен причини, имам слабост към Рила и винаги ме тегли натам. Така, почти на шега и без никаква подготовка, един августовски уикенд тръгнахме към Мальовица. Изкачването на върха се оказа никак нелеко предизвикателство и ако трябва да го сравнявам с изкачването на връх Мусала или езерния връх на Седемте Рилски езера, мога да кажа, че на мен ми се стори по-трудно.

Тъй като нямахме предварителна подготовка, с приятелите, с които бяхме /5 възрастни и 4 деца, най-малкото от тях на 5 години/, решихме да тръгнем по маршрута от Централна Планинска Школа “Мальовица” и да вървим докъдето ни стигнат силите и времето. В тази връзка, моя първи съвет и да си подберете компания, която върви с едно и също темпо и да не тръгвате сами. Маршрута е добре обозначен, но е сложен и доста труден за нетренрани планинари като нас.

Има различни маршрути за изкачване на връх Мальовица, но може би най-популярния, по който минахме и ние, е Централна Планинска Школа /ЦПШ/ Мальовица – хижа Мальовица – втора тераса – Еленино езеро – връх Мальовица. Самото изкачване също може да бъде разделено на тези четири етапа и според времето и умората, която изпитвате можете да прецените до къде можете да стигнете и дали да продължавате напред.

ЦПШ Мальовица – хижа Мальовица

ЦПШ Мальовица се намира в местността Меча поляна, на 16 км югозападно от Говедарци и на 30 км в същата посока от Самоков.Самата поляна пред школата е много приятно местенце за пикник и аз спокойно бих прекарал деня си там.

Central Mountain School Malyovitsa
Централна планинска школа Мальовица – началната точка на маршрута за връх Мальовица

В началото на маршрута, до поляната има голям платен паркинг, но много хора оставят колите си от двете страни на пътя.

Школата се намира 1720 м. надморска височина и там започва преход по пътека из гората, която е много приятна и освежаваща. До хижата, която се намира на 1960 м. надморска височина се стига за около час. Тази част от маршрута е “тонизиращата”. Тя ще подготви тялото ви за далеч по-екстремната останала част от маршрута.

Въпреки, че изкачвахме върха през месец август, на много места пътеката беше наводнена от планински потоци, които се стичат към Мальовишката река, която ще Ви съпътства ту от едната, ту от другата страна, чак до Елениното езеро. Така, че е добре да имате водонепромокаеми обувки на краката си.

Тази част от маршрута е изключително красива защото съчетава тучно зелена гора, каменисти върхове и поляни с пъстри планински цветя. Като добавим и постоянния ромон на реката – картинаката става почти иделична.

To Malyovitsa hut
Пътеката от ЦПШ Мальовица до хижа Мальовица

Тази част от прехода ни отне около час и десет минути без да бързаме преди пред нас да се открие тази прекрасна гледка към хижа Мальовица.

Malyovitsa hut
Хижа Мальовица. Връх Мальовица все още не се вижда

Хижа Мальовица – втора тераса

Хижа Мальовица се намира на 1960 м. надморска височина. Хижата разполага с помещения за спане, заведение за хранене, тоалетна и няколко къта за сядане пред нея. На видно място е поставен и уникалният ѝ кравешки барометър 🙂

След кратка почивка на хижата за глътка вода и сандвич потеглихме към втората тераса. Пътеката е добре маркирана, но и да искате няма как да се объркате, защото по нея вървят повече хора отколкото лятно време по главната улица на Бургас. В този участък вече гората я няма, а постемено изчезват и храстите от клека. На няколко места се прекосява реката и трябва да внимавате, защото тя е относотелно широка и се пресича чрез прескачане от камък на камък. Тази част редува стръмни участъци с равнинни такива на първата и втората тераса.  Именно на втората тераса е разположена и паметната скала на алпинистие загубили живота си в планината.

Всъщност втората тераса е едно огромно плато нарязано от ручеи и потоци, което беше изключително красиво и живописно. Също прекрасно място за почивка или изкарване на част от деня, ако не ви се ходи чак до върха. Да стигнем до края на втората тераса ни отне още час и ние все пак решихме да продължим да се катерим към езерото.

Malyovitsa
Гледка към втората тераса по пътеката между хижа Мальовица и Елениното езеро

 

Втора тераса – Еленино езеро

Тук вече започва серизното изкачване. Езерото се намира на 2479 м. надморска височина. Всъщност езерата са три, но от пътеката се вижда само едното защото другите две са скрити зад един хълм. Чак от върха се виждат и трите езера. Този участък е доста стръмен и труден за изкачване защото се стъпва от камък на камък, а на места има и сепеи, които правят пътеката хлъзгава, а и опасна ако не се внимава. По пътя имаше няколко стръмни изкачвания, зад които се надявахме да видим езерото, но след като ги изкачвахме се чуваше някой да казва “И тук няма езеро” и поглеждахме с малко умора и леко разочарование към следващото изкачване, към което водеше пътеката пред нас.

Елениното езеро

До Елениното езеро стигнахме след още час. Така, вече ни се бяха събрали почти три часа ходене и почти 800 м изкачване в надморска височина, считано от началната точка, от която тръгнахме. Беше се насъбрала умора и трябваше да решаваме дали да продължим към върха или да се връщаме обратно. Една част от нас решиха да останат край езерото, а други решиха да продължат към върха.Мястото край езерото е изключително красиво.

Elenino lake
Елениното езеро под връх Мальовица

Легендата разказва, че когато Селим паша превзел Самоков, за да го умилостивят, местните чорбаджии му предали най-красивата девойка в селото – 17-годишната Елена. Пашата се възползвал от нейната невинност, но една вечер тя все пак успяла да избяга и вместо да се върне в града се запътила към планината. Там срещнала четата на Мальо войвода и се присъединила към нея като си дала обет, че ще отмъсти на Селим паша за честта си. С минаване на времето Елена се влюбила в байрактаря на четата и непрекъснато се раздирала между любовта си към него и обета за мъст към Селим паша. Един ден ѝ се отдало възможност и тя лично простреляла Селим паша в гърдите, но в битката била ранена, а по-късно починала от раните си. Четата положила тялото ѝ високо в планината край езеро, което сега носи нейното име, а последните думи на Елена били че съжалява, че е избрала желанието за мъст пред порива на любовта. Легенди…….

Eleneni lakes
Гледка към Еленените езера от билото към връх Мальовица
Eleneni lakes
Гледка към Еленените езера от връх Мальовица

Елениното езеро – Връх Мальовица

Това е последния участък от изкачването. Остават ви за превземане около 250 метра надморска височина и те се превземат с едно стръмно изкачване за около 40 минути. След като стигнете билото като бонус получавате 10 минутна приятна разходка до върха и разбира се невероятните панорамни гледки, които са достойна награда за всичките положени усилия да стигнете до тук.

View from Malyovitsa
Панорамните гледки от врух Мальовица са зашеметяващи
Peak Malyovitsa
Връх Мальовица – покорен
At Malyovitsa
Любимата ми част от изкачването на връх Мальовица

От билото се виждат Рилския манастир, Урдините езера и връх Мусала, ако имате късмета да е ясно и с добра видимост.

Това, което не харесвам в изкачването на върхове е, че почти никога нямаш достатъчно време да се насладиш на тази невероятна красота.

View from Malyovitsa peak
Гледките от връх Мальовица

Чакаше ни същия път на обратно, но сега вече с натрупана умора и превзета цел. За моя изненада пътя до ЦПШ Мальовица го взехме за почти същото време, явно заради по-малкото и по-кратки почивки. Групата, която остана на езерото ни чакаше в хижа Мальовица и вече ни беше поръчала шкембе чорба, а тя наистина беше много добра и вкусна. Дали от въздуха, от умората или цялостното изживяване всеки има своя отговор….

 

Не пропускайте и другите мои маршрути в Рила:

По пътя към върха – изкачване на Мусала

Седемте Рилски езера – прекрасно

 

 

2 Responses

  1. Ася Георгиева

    Прекрасен разказ. Имам само една забележка – отдавна не се казва “покорен”, “покосен” и т.н връх и това би ви го казал всеки активен и запален планинар. Можете да изкачите или изкатерите върха, но не и да го покорите. Не че е голяма драма, но планината си има своите закони, тя не може да бъде покорена, и ако реши – тя самата може да ни покори, както се е случило и с алпинистите, за които разказвате. Просто е добре да се отнасяме с уважение към нея, да я пазим и обичаме, без да я “покоряваме” 🙂 .

    Успех и пожелавам още много изкачени върхове!

    • Kiril Valkanov

      Здравейте,
      Благодаря Ви за прекрасния коментар ! Накарахте ме да се замисля. Съгласен съм с всичко, което сте написали и ще направя корекции по текста, защото планината наистина заслужава любов и уважение.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *