Не съм отявлен планинар и нямам много изкачени планински върхове, но пък за сметка на това съм изкачвал най-високия връх на България и Балканския полуостров – връх Мусала – три пъти !
Първия път беше през 2001 година. Това, което си спомням много ясно от това изкачване беше изтръпването на краката ми когато ги потопих в Леденото езеро и разбира се последните метри към върха – вървях бавно не от умора, а от усещането за щастие, което ме беше превзело изцяло. този миг, в който сърцето бие ускорено, а душата ти крещи… Изпълнен си с радост, енергия и благодарност към света.
За втори път изкачих връх Мусала през 2002 година. Това изкачване беше част от 5 дневен поход по маршрута Боровец, хижа Граничар, хижа “Рибни езера” – Рилски манастир. Честно казано, единственото,което си спомням от това изкачване е как се бяха впили в раменете ми ремъците на 20-килограмовия самар, който носех на гърба си.
Сега вече имам деца и им бях обещал да ги кача на най-високия връх на България, за който са учили в училище и са слушали много. Отлагахме това изкачване 2-3 лета, но тази година решихме, че е време да го сторим. В края на месец юли заминахме за Боровец и в рамките на два последователни дни посетихме две от най-хубавите места на България – Седемте рилски езера и връх Мусала.
Кабинков лифт “Ястребец”
Изкачването на връх Мусала започва с кабинковия лифт “Ястребец”. Той се намира в центъра на Боровец, пред хотел “Самоков”. През летните месеци лифтът е затворен в Понеделник и Вторник, но все пак е добре да получите актуална информация онлайн. Началната станция на лифта се намира на 1315 м. надморска височина и само за около 25 минути ви качва на 2369 м.. Денивелацията от малко над 1 км. /1054 м/ се превзема чрез почти 5 километровата въжена линия. Двупосочния билет струва 12 лв. за възрастни и 6 лв. за деца до 14 години.
Хижа Мусала
Така след 25 минутно возене се оказахме на Горната станция на лифта и потеглихме към хижа Мусала. Очакваше ни едночасова приятна разходка по широка и равна пътека без особени изкачвания и слизания. на повечето хора им отнема по-малко време да стигнат до хижата, но както и при разходката до Седемте рилски езера ние не бързахме, правихме снимки и се наслаждаваме на панорамите и хубавото време.
В 10:30ч. бяхме пред хижата. Тя се намира на 2389 м надморска височина. С други думи бяхме на нивото на горната станция на лифта от където тръгнахме. Беше време за първа кратка почивка защото на практика от тук започва реалното изкачване. Пред хижата се намира Долното мусаленско езеро. Прекрасно място за няколко глътки вода и една вафла преди да се присъединим към върволицата от хора поели към върха.
Мусаленските езера
Разстоянието от хижа Мусала до заслона под връх Мусала се взема за около час и половина. Пътя на места е каменист, на места по-полегат, но като цяло изкачването във височина започва да се усеща. По пътя се минава покрай две езера – едното се казва Алековото, а другото носи романтично и звучно име “Четвъртото езеро” 🙂 Името му идва от бройката на Мусаленските езера. Те са седем на брой, но само половината от тях имат имена. Другите са си останали като пореден номер.
През летните месеци и особено през почивните им дни колоната от хора от хижа Мусала до самия връх е без прекъсване. И понеже пътеката е тясна, на моменти това е малко досадно, защото няма много места където да се спреш и да си починеш без да се съобразяваш с този пред теб или зад теб.
Заслон “Леденото езеро”
Стигнахме заслона “Леденото езеро” някъде към 12:15 часа. Вече бяхме леко задъхани и си дадохме 15 минути почивка преди да тръгнем към върха. От предишните ми изкачвания знаех, че това е най-стръмния участък и затова реших да дам на децата малко време да си починат без обаче да се отпускат съвсем. Заслона е малък и вътре има барче, в което продават чай, кафе, солети и други леки закусчици. Зад него се намира Леденото езеро. Името му произлиза от факта, че почти през цялата година е замръзнало. Някъде бях чел, че всъщност водата му не е замръзнала само в продължение на 20-30 дни през цялата година. Водата му е много бистра и изключително студена.
Връх Мусала
Леденото езеро и заслона, който носи още и името “Еверест” са на 2720 м. надморска височина, така че се стегнахме и потеглихме по доста стръмната пътека за да изкачим последните 205 метра до върха. Пътеката е тясна, камениста и на места хлъзгава защото има сипеи по нея. Разстоянието до върха се взима за около половин час, но е сериозно натоварване и си е изморително.
Поради факта, че е тясно и хлъзгаво гледаш само в краката си и внимаваш къде стъпваш, но когато стигнеш върха и вдигнеш поглед гледката е възхитителна. Обзема те чувство на тържество на духа и сетивата. Може би от надморската височина, а може би от простора, който се отваря пред теб, започваш да се чувстваш малък….
Сетивата ти изнемогват…трудно се поема толкова красота !
За съжаление, както при изкачването на всеки връх, нямаш много време да се насладиш на красотата, защото обикновено колкото път си изминал до момента, толкова те чака и на обратно. А с планината шега не бива. Когато слязохме от лифта имаше безкрайно синьо небе и ярко слънце, когато се качихме на върха, задуха леден вятър, а небето стана ниско и сиво. Въпреки, че облякохме всички дрехи, които носихме със себе си доста поизмръзнахме докато слезем отново до заслона. Само се надявахме да не се изсипе някой дъжд.
Връщането до началната станция на лифта ни отне 3 часа. Пътя назад беше смесица от удовлетворение и наслада. Сега, след като бяхме достигнали върха имахме време да видим и малките детайли в красотата на природата около нас.
Ако сте отседнали на Боровец или в неговите околности, съвсем лесно можете да посетите и Седемте рилски езера. Снимки и напътствия за това прекрасно място можете да видите тук ->
Leave a Reply