Уикенд в Русе – най-известните забележителности, хубавите места за хапване и лицата на река Дунав

Посетихме Русе като част от нашата обиколка из Северна България. Пристигнахме в града след един прекрасен ден на Мадарския конник. Бях слушал много за този град, за фасадите на сградите, за духа му, за богатото историческо минало, a и разбира се, все някога трябваше да посетя „Българската Виена“. Ако не за друго, то защото Виена е мой любим град и един от най-красивите градове, които някога съм посещавал.

За съжаление времето не беше на наша страна. И в двата дни, в които бяхме в Русе, имаше ниски сиви облаци, започваше да вали всеки път, когато решим да се покажем навън и за капак ни брулеше смразяваш северен вятър. Това донякъде може би предопредели усещането и впечатленията ми от моята среща с този красив град.

Несъмнено, най-голямото богатство на Русе са пищно орнаментираните фасади на сградите в центъра на града. Построени в архитектурни ансамбли в края на XIX и началото на ХХ век, те са впечатляващи представители на стиловете цесесион и неокласицизъм, а по проектите са работили множество ярки чуждестранни имена.

Може би най-добрия начин да се насладите на прекрасните фасади, е да тръгнете от централните хали по улица Александровска в посока площад „Свобода“, да продължите до ул. „Александровска“ до площад „Елиас Канети“ да завиете на дясно по бул. „Славянски“, да се върнете по ул. „Цар Калоян“ до историческия музей на площад „Княз Александър Батенберг“, да видите библиотеката Любен Каравелов, да минете покрай паметника в памет на загиналите в Сръбско-българската война и да се върнете към площад „Свобода“ отново по улица „Александровска“

По този маршрут ще можете да видите някой от най-известните и знакови за Русе сгради като тази на театър “Сава Огнянов”, по-известна като “Доходното здание”. Тя е построена в периода 1898-1902г. от Виенския архитект Петер Бланк. Името на сградата произлиза от идеята тя да носи доходи на тогаващното училищно настоятелство, получени от наеми за предвидените в нея магазини, театър и казино. Фасадата на сграда е в стил неокласицизъм, пищно украсена с пластични орнаменти и архитектурни детайли. Седемте фигури на покрива на доходното здание символизират неговото преднзначение – място за наука, изкуство, земеделие, занятие, търговия, отбрана и полет на духа.

Друга забележителна сграда е къщата на Елиас Канети, по-известна като Дом Канети. Тази сграда е построена през 1898г. и в нея се е помещавал магазина на дядото на Елиа Канети – носител на Нобелова награда за литература, който е роден в Русе.

Минавайки по горния маршрут ще видите и красивата сграда на Регионалния исторически музей известна още като “Дворецът Батенберг”. Сградата е замислена като резиденция на Княз Александър Батенберг, но тъй като е завършена след негото абдикиране, тя всъщност никога не е използвана като такава. Построена в периода 1882-1892г., в нея са се помещавали окръжното управление на Русе, Русенския Окръжен съд, а от 80-те години на ХХ век, в сградата са разположени експозициите на Регионалния исторически музей.

В непосредствена близост на регионалния исторически музей, от другата страна на фонтана на площад “Александър Батенберг”, се намира сградата на Русенската регионална библиотека “Любен Каравелов”. Тя е един от най-значимите паметници на културата в Русе. Построена е през 1911г. за нуждите на първата в България Търговско индустриална камара. Изключително елегантна и красива сграда. Входът е обогатен с йонийски полуколони и е подчертан от масивен балкон с балюстрада, а корнизът образува арка, под която е монтиран часовник.

На противоположния край на площад “Александър Батенберг” пък се намира една от най-добре изглеждащите, реставрирани сгради в Русе – сградата, в която се помещавала банката на двама от най-известните и заможни банкери в края на ХIX век в България – братя Симеонови. Сега там се помещава банка ДСК

На улица “Александровска” се намира и сградата, в която се е помещавала банката на братя Бурови. Тя е построена през 1912г. и впечатлява със своята цилиндрична ъглова част с ламаринена кула и шпигел на върха.

Сградите в центъра са великолепни, но дали заради пандемията от Ковид 19, заради лошото време или може би заради спада в икономическото развитие на този някога изключително напредничав, развит и буден град, не можах да се освободя от усещането за изоставеност и  самота. Имах чувството, че духът на Русе е избягал от тези сгради и сега те са някакси празни и кухи. Красиви фасади зад които няма живот. Обзема те усещане на тъга, на отминал и позабравен светски блясък и живот….

Може би единственото място където това усещане изчезваше беше площад „Свобода“, на който се намира емблематичната сграда на „Доходното здание“, на русенската опера, на съдебната палата и на паметника на свободата. Дали заради огромното пространство, на което често срещаш млади хора и семейства с деца, дали заради концентрацията на заведения за хранене и културен живот тук се усещаше енергия и живот. Лятната градина на ресторант Хепи, разположен в сградата на театъра, ти дава възможност да седнеш и да наблюдаваш ритъма на този град. Наоколо няма коли затова може би имаш усещането за лежерността, спокойствието и обаянието типични за малък град въпреки, че Русе като цяло не е такъв.

Ако от площад „Свобода“ се насочим на север покрай сградата на съдебната палата ще стигнем до река Дунав, която в рамките на два дни ми показа толкова различни лица.

Стигнете ли до Дунав, Ви очаква приятна и спокойна разходка по крайбрежната алея, която след около 20 минути може да ви отведе до Музея на Транспорта, който се помещава в сградата на първата железопътна гара в България и в който можете да видите интересни влакови състави, включително и луксозни салони от XIX и ХХ век.

В непосредствена близост до Музея на транспорта е Младежкия парк. Това е доста голям градски парк, в който се намират и още няколко от символите на Русе – Вазата, паметника на Съветския войн Альоша, както и розариум, който е прекрасно ароматно място за разходка през пролетния сезон.

На 3-4 минути от Парка на младежта пък се намира парка на възрожденците, който получава името си в следствие на това, че там са били пазени тленните останки на редица български революционери като Любен Каравелов, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Хаджи Димитър и много други. Всичко това до 1977г. когато телата в гробовете са били ексхумирани за да бъдат тленните останки прехвърлени в построения по случай 100-годишнината от Освобождението Пантеон.

Интересен факт за Пантеона, е че той е построен на мястото на църква. Поради тази причина не е много харесван от жителите на Русе. Носят се легенди, че цялото семейство на багериста, който събаря църквата загива в катастрофа, а неговия гроб не дълго след погребението е ударен от мълния.

Докато сте в Русе можете също да посетите къщата-музей на Баба Тонка, къщата-музей на захари Стоянов както и музеят на градския бит.

Ако се върнете в началната точка на разходката – централните хали ще можете да се насладите на чудесна традиционна кухня на най-стария ресторант в града – ресторант „Болгар“, който се намира зад сградата на градските хали. Тук готвят наистина вкусна традиционна българска кухня. Ако искате пък нещо по-съвременно на 5 мин от там се намира The River Bar & Dinner. Съвременен ресторант с прекрасна гледка към река Дунав. Тук приготвят страхотно барбекю, имат голямо разнообразие от салати, а пресния сом е великолепен. Не съм предполагал, че речна риба може да ми хареса толкова много. Да не пропусна и собствено приготвената им крафт бира, която беше на много високо ниво и с отличен вкус.

Хубаво място за закуска или бърз обяд е Sofa Coffee time. Намира се на ул. „Александровска“ точно срещу халите. Много атрактивна тук беше масата, която висеше на вериги и заедно с пейките около нея беше като люлка. За съжаление заради дъжда не можахме да седнем на нея, но и тук кухнята беше отлична.

Русе е красив град, в който има много забележителности и който си струва да бъде посетен. Преживяването обаче щеше да е много по-хубаво, ако бяхме случили на хубаво време и ако в града имаше повече обществен живот и културни събития, които да посетим по време на нашето посещение.

Цялата галерия със снимки от нашия престой в Русе можете да разгледате във Facebook страницата на Искам да летя тук.