Ахтопол – градът на любовта и плажът на залеза

Легендата

Легендата за Ахтопол разказва, че градът е възникнал като дом на Делфин – син на Посейдон и Агата – дъщеря на Зевс. Тяхната любов била голяма, но Зевс се разгневил и изпратил палачи да осакатят непокорното момиче. Кукумявката Агао – любимата птица на Агата, обаче ги предупредила и така спасила влюбените. Делфин победил враговете си и основал град на астейския бряг на Черно море наречен Агапи-полис /град на любовта/. Най-почитана в този град между птиците била кукумявката Агао – символ на щастието в Ахтопол и до днес.

Пристигнахме в Ахтпол по случай годишнината от сватбата ни. Какво по-подходящо място за такъв повод от града на любовта 🙂 Не бях ходил в този град от дете и нямах почти никакви спомени от него. Нямах и очаквания. Бяхме там само за 2 нощувки, по хубав повод и бях решил просто да се насладя на 2 откраднати дни от напрегнатото лятно ежедневие.

Градчето

Това, което открихме, беше малко морско градче останало с единия крак в миналия век, а с другия сякаш бързащо да настигне пулса на модерния живот. Тук се усеща онази обаятелна сладникавост на соц. романтизма от края на миналия век.

Главната пешеходна улица беше препълнена с хора, а заведенията и магазините от двете страни предлагаха глъчка и разнообразие от храни, дрехи и сувенири типични за всяко морско градче. Преди да изберем къде да вечеряме стигнахме до рибарското пристанище, от където дискретно ни намигаше красивия морския фар на Ахтопол.

Избрахме да вечеряме в една механа близо до пристанището Привлече ни неустоимият аромат на скара на дървени въглища. Заведението имаше неподходящото според мен име Хавай, но пък кухнята беше добра и обслужването също.

Плаж Ахтопол – плажът на залеза

На следващия ден пихме кафе и се запътихме за плажа. Не предполагах какво блаженство и разкош ме очакваха там… Въпреки, че имаше много хора, което е нормално за средата на август, плажът излъчвашe някаква хармония и спокойствие. А водата …. Oт много години не съм виждал толкова чиста и бистра вода. Беше прекрасно ! Върнах се 30 години назад и почуствах свободата и безгрижието на онова 10 годишно момче, което скача и се радва на морето. За да ми хареса още повече, плажът предлага чудесна комбинация от пясъчно дъно и скали, които се намират на 20-тина метра навътре в морето. Топлата и чиста вода беше отлично условие за шнорхелинг, а дъното предлага интересна, красива и живописна комбинация от водорасли, скали, раци и риби.

Плажът на Ахтопол свързва градчето с къмпинг Делфин и има обща дължина от 3 км. Ширината на ивицата е различна, но със сигурност предлага както по-тихи и спокойни места, така и такива, които са по-близо до баровете и заведенията на него.

Някои наричат плажа “Каравана Чайка” заради едноименното плажно капанче, което се намира там.

Крайбрежната алея

Плажът се намира в северния край на града. Той е свързан с пристанището и центъра чрез живописна алея предлагаща впечатляващи гледки към скрити плажчета, отсечени отвесни скали и разбира се безкрайната морска синева, която сменя нюансите си в зависимост от времето на деня.

Алеята минава покрай “Гръцкото училище”, което е паметник на културата и се използва за лятна база на студенти от Националната художествена академия, църквата “Св. Възнесение господне”, която е от времето на ранното османско владичество, останките от крепостната стена и единствената запазена след два опустошителни пожара от началото на XIX век, стара автентична ахтоплска къща с каменна основа и кирпичен, облицован в дъски втори етаж. Тази къща се счита за символа на Ахтопол.

Алеята е осеяна с малки симпатични ресторантчета и барове, които предлагат разкошни гледки към морето и сгушените в скалите романтични плажчета и заливи.

Градска стенопис

Преди години пък в града е организиран фестивал на съвременната градска стенопис. По време на фестивала, художници от цял свят създават своите творения като изрисуват фасадите на 30 частни и обществени сгради. Крайният ефект е наистина впечатляващ и променя изключително много облика на града. Всъщност това е едно от нещата, които вадят Ахтопол от епохата на чавдарчетата и пионерчетата в България.

Плажен ресторант Ла Вита

За вечерта имахме запазена маса в плажен ресторант La Vita. Много яко местенце с още по-яко мото “Плажът на залеза”. Наистина заведението се намира на самия бряг и морето е в краката ти, а поради местоположението му, вечерята в ресторанта е гарнирана с невероятни гледки към залеза. Оранжевите лъчи нежно галеха повърхността на заспиващото във вечерна дрямка море. Кухнята също беше на ниво, а сервизът беше повече от добър.

Къмпинг Делфин

На следващия ден се отбихме за малко на плажа на къмпинг Делфин, който е на практика северния край на плажа на Ахтoпол. Разположен в подножието на прекрасна борова гора, този плаж бе блаженство. Там ни чакаха все така чиста и прозрачна вода и същото усещане за безвремие и спокойствие.

Допълнителна щипка красота добавя природната забележителност “Наково дере”. Това е защитена местност, в която малката река стига почти до морето. Тази местност е местообитание на каспийска и обикновена блатна костенурка.

В статията за любимите плажове на българските травъл блогъри, аз писах за Аркутино, но с отворено сърце мога да кажа, че този мой любим от детството плаж, си има сериозна конкуренция в лицето на плажа на Ахтопол.

Целия албум от посещението в Ахтопол можете да разгледате във Facebook страницата на Искам да летя тук