Не знам дали защото съм зодия Водолей, но всеки път когато съм край вода се чувствам страхотно. Не направи изключение в това отношение и три часовата ни разходка по Девинската екопътека Струилица – Калето – Лъката. Тя е известна като една от най-живописните и най-приятните за разходка екопътеки в България. Основен акцент в нея е посещението на водопада Самодивското пръскало – най-високият водопад в Родопите.
Интересното на Девинската екопътека, както още е известна екопътеката “Струилица – Калето – Лъката”, е че има няколко маршрута, по които можете да минете в зависимост от това, с колко време разполагате, колко ви се ходи и дали сте готови да минете по малко по-стръмен участък или не.
Локация – как се стига до девинската екопътека Струилица – Калето – Лъката
Екопътека Струилица – Калето – Лъката се намира в западния край на град Девин. Малко след като влезете в града и преди да стигнете до центъра, трябва да завиете на ляво и да минете по мост със син парапет, така че девинската река да остане от дясната Ви страна. Продължавате да карате по поречието на реката около 2 км. и малко след като подминете фабриката за минерална вода Девин, ще стигнете до неголям паркинг, на който трябва да оставите колата. Това е началото на екопътеката.
Трябва да продължите пеша направо в посоката, в която сте се движили до този момент, като не след дълго ще стигнете до Комплекса „Струилица“, който разполага с два открити басейна и ресторант.
По девинската екопътека Струилица – Калето – Лъката
Може би след около 15 минути бавен и спокоен ход ще стигнете до първата от двете чешми от къде можете да си налеете вода. Малко след чешмата ще видите и първия от трите водопада. Този е съвсем малък, но това не му пречи да бъде живописен и красив.
Беседката и бялата сграда
Още след около 5 минути ще стигнете до дървена беседка и бяла сграда срещу нея. Това е „гара разпределителна“ :). От тук имате 3 различни опции:
- Да тръгнете към Самодивското пръскало – 15 минути в една посока
- Да тръгнете към Калето – 25 минути в едната посока
- Да продължите по екопътеката и да стигнете по дървените мостчета над Девинска река до местността Лъката и Мечешкия водопад – 45 минути + 10 минути до Мечешкия водопад
Искам да уточня, че нашата група се състоеше от 9 човека на възраст от 14 до 73 години и темпото ни беше съвсем спокойно с много снимки и време за наслада от разходката. Така че със сигурност този маршрут може да бъде направен и за по-кратко време.
Водопад Самодивското пръскало
До водопада Самодивското пръскало се стига по добре оформена горска пътека, която започва точно зад бялата сграда. Всъщност зад сградата има малък мост. В дясно от него пътека нагоре /така че поточето да остане от лявата ви страна/ води до водопада. Ако минете през моста и потеглите по другата пътека /така че поточето да остане от дясната ви страна/ ще стигнете до местността Калето от където ще можете да видите водопада само от далеч.
Пътеката към Самодивското пръскало е леко стръмна, но много живописна, особено през пролетта, когато гората се е раззеленила, а поточето е пълноводно и бурно. На по-стръмните места са оформени стъпала, така че да може движението по нея да става по-лесно и безопасно.
До водопада Самодивското пръскало се стига след около 15-минутно изкачване. Като при всеки голям и висок водопад първо чувате грохота от водата, а после виждате и самия водопад. Самодивското пръскало е най-високият водопад в Родопите с обща височина от 70 метра. Той има 2 последователни пада, като отдолу се вижда само втория, който е 45 метра висок.
Водопадът е много красив заради множеството малки разклонения на неговата струя. Камъните и скалите около водопада са обрасли в тучно зелен мъх, което прави гледката още по прекрасна. Усещането за приказка идва може би и от името на водопада.
Според легендата, след превземането на крепостта Калето от турски войски, три девойки побягнали и от страх да не бъдат заловени сплели косите си и скочили във водите на девинската река. След като се превърнали в самодиви, те привикали с тайнствените си гласове турските войници на ръба на водопада и започнали да танцуват в неговата основа. Така турските войници запленени от красотата на техния танц се подхлъзнали и загубили своя живот във водите на реката.
Местността Калето
Връщането до бялата сграда и беседката отнема също около 15 минути. От там, като прекосите моста и поемете по пътеката на дясно, ще стигнете до местността Калето.
В края на пътеката има останки от старинна крепост, а по пътя към крепостта, след малка отбивка можете да се насладите на панорамна гледка към водопада Самодивското пръскало в цялата му прелест. Повечето хора, пропускат тази част от пътеката. Така направихме и ние. Вместо това, от беседката продължихме направо към местността Лъката.
Дървените мостчета над Девинска река и местността Лъката.
След около 15 минути стигнахме до втората чешма от където започва и най-живописната част от пътеката. В продължение на около половин час ви очаква изключително красива и вдъхновяваща разхода по система от дървени мостчета преминаващи ту на единия, ту на другия бряг на Девинската река. Буйните ѝ води се блъскат в обраслите в зелен мъх скали и брегове създавайки прекрасни природни пейзажи. Това е една от причините да ви препоръчам да посетите екопътека Струилица – Лъката през пролетта – реката е пълноводна и буйна, а растителността наоколо е тучно зелена, свежа и богата.
Местност Лъката и Мечешкия водопад
След последния мост по реката, се излиза на поляна известна като местност Лъката. В далечния край на поляната има 2-3 сгради, а точно пред тях минава пътека, която завива наляво и навлиза по хълма на горе в гората. След десетина минути по тази пътека се стига до Мечешкия водопад. Още едно красиво местенце закътано в гората. Толкова закътано, че мечките ходят да се къпят там. 🙂 От тази легенда произлиза и името на Мечешкия водопад.
Полезна информация за девинската екопътека Струилица – Калето – Лъката
За разлика от екопътека „Искър – Панега“, която е най-добре да бъде посетена през октомври или екопътека “Бели Искър” която е добре да бъде посетена през август, моята гореща препоръка е да посетите Девинската екопътека „Струилица – Калето – Лъката“ през април. В този период ще можете да се насладите в пълна степен на красотата на Мечешкия водопад и на Самодивското пръскало. Мои приятели са посещавали водопадите през лятото и от тях се спускала само тънка струйка вода.
Целия албум със снимки и по-подробна инфопрмация и указания за девинската екопътека Струилица – Калето – Лъката можеда да разгледате във Facebook страницата на Искам да летя на този линк
Leave a Reply