Круиз до Източни Кариби с Carnival Breeze – част 6-та – Amber Cove /Доминиканска република/

Amber cove

Нашият шести ден от круиза беше и последния ден, в който щяхме да акостираме на остров – Доминиканската република.

Пристанището Amber cove е инвестиция на Carnival в размер на 85 млн. долара и е открито през месец октомври 2015г. За това бях със смесени чувства – от една страна отивахме на новооткрито пристанище, което означаваше, че всичко ще е чисто и ново, но от друга  страна означаваше, че дестинацията все още не е разработена и не знаеш какво да очакваш. Допълнително разочарование беше, че най-близкия град Puerto Plata, а и най-близкия плаж Coconut cove бяха на около 40 минути с такси, което струваше между 60 и 80 долара в едната посока. За това реших да заложа на Carnival и

Като цяло Amber cove беше малко разочарование. Имаше едни прекрасни наколни къщички в морето, но наема им беше 275 долара за няколкото часа, които имаш на острова.  Вярно, че пристанището беше ново, но повечето магазинчета бяха още затворени и без наематели, а в персонала, който обслужваше екскурзиите се усещаше някаква несигурност и донякъде липса на координация и организация.

Ocean World

Началният час на нашата екскурзия беше 12:30ч. и ни предупредиха, че трябва да сме 15 минути по-рано там. Ние бяхме 25 минути по-рано и обикаляхме около мястото на събиране за да ни вземе водач. След като не видяхме водач за нашата екскурзия попитахме един от другите водачи и се оказа че нашата група била вече потеглила защото имала по-ранен час на тръгване. Добре, че ни прикрепиха към друга група и с около 40 минути закъснение все пак тръгнахме към Ocean World, където по принцип освен плуването с делфини трябваше да гледаме шоу с тюлени, шоу с акули и да имаме малко свободно време евентуално да поплуваме в огромен басейн, който бе с живи корали и наподобяваше риф.

Първо ни заведоха да гледаме шоуто с тюлени, но само след 10 минути се оказа че трябва да напуснем защото заради първоначалното ни закъснение бил настъпил часа ни за плуване с делфини. Леко разочаровани защото шоуто обещаваше да бъде интересно тръгнахме към делфините.

Плуване с делфини

Емоцията разбира се е уникална и разбира се няма как да бъде описана с думи. Аз бях плувал с делфини преди няколко години в Дубай, но за децата това беше ново и много вълнуващо. Избрахме плитководната опция където влизаш до кръста във водата и след инструктаж, делфинът идва при теб да го погалиш, гушнеш, нахраниш и целунеш по муцунката или по-скоро той теб  

Кожата му е като вътрешна гума на кола – гладка и мека. Не трябва в никакъв случай да се докосва отвора на главата му, защото от там диша и е много чувствително място за тях.Коремчето също е много приятно за пипане и то е гладко и меко. Делфините са страхотни същества. Как така бързо се доверяват не знам.

След като плувахме с делфините минахме през фотото да си вземем снимките. Явно бяха решили да ни одерат кожите. Поискаха ни 20 долара за една снимка, 40 долара за 5 снимки или 60 долара за всичките /около 30/ снимки, които ни бяха направили. При това снимките в никакъв случай не бяха добри. Все пак решихме да запазим спомен от емоцията на децата и взехме всички снимки.

Папагали…

След делфините отидохме да гледаме шоу с папагали. Никога, ама никога не съм предполагам, че могат да бъдат така добре дресирани. Броиха, вдигаха щанги, играха баскетбол, ходиха на пазар с пазарска количка… беше неочаквано забавно за мен. Все пак, не знам по каква причина, си мисля, че Ради им се накефи най-много. След шоуто ни вкараха в една огромна клетка и малки папагалчета започнаха да кацат навсякъде по нас докато им давахме храна – още един досег с природата и още една незабравима емоция.

Шоуто с акули

Ходил съм на много увеселителни паркове по света и съм гледал най-различни шоу програми, но никога не бях чувал за шоу с акули. Затова бях любопитен какво ли всъщност щеше да представлява то.

Цялото шоу продължи около 15 минути и в общи линии беше разказ за акулите как живеят, как се хранят и т.н. Имаше 5 момчета всеки с по една акула, не много голяма около метър, метър и петдесет см. Всеки си държеше акулата като от време на време и даваше по някоя риба. ЩРАК ! Този звук здраво се наби в главата ми. Дори не можеш да видиш кога си отваря и затваря устата. Само чуваш “Щрак” с челюстите. За съжаление изгубихме фотоапарата, с който правихме снимки на шоуто, така че не мога да покажа нищо от него.

Обратно на кораба

След още малко организационни неуредици по отношение на транспортирането ни обратно, се върнахме на пристанището почти 2 часа преди отплаването. Трябва да отбележа, че въпреки организационните пропуски, всички хора, с които имахме контакт бяха много мили, учтиви и усмихнати. Даже дружелюбни, което направи впечатление на всеки един от нас. Последна обиколка на магазинчетата с тайната надежда,че ще намерим нещо ценно и интересно из обичайните боклуци, тениски и магнитчета, но уви. Върнахме се на кораба с мисълта, че ни остава само още един ден и приключението щеше да завърши.

Последния ден се наспахме добре защото нямаше остров на който да слизаме. Отидохме до Lido market place – бюфета на който обичайно закусвахме и след това се насочихме към пластмасовите столчета под чадърите до водните пързалки. Това беше едно от любимите ни места на кораба, тъй като беше относително спокойно от към поток на хора и същевременно пързалките и аква парка бяха пред очите ни, така че имахме постоянен поглед върху това къде са децата и какви ги вършат. За обяд решихме за последно да си хапнем от бургерите на Guy Fieri.

Наслаждавахме се още малко на повея на вятъра и шума на морето, направихме последна игра на мини голф и в ранния следобед се прибрахме в стаята да си опаковаме багажа, тъй като до 22 часа трябваше да оставим чантите пред каютата.

Слизане от кораба и полет към България

Бяхме избрали като опция relaxed disembarkation, което означаваше , че от Carnival ти прибират  багажа през нощта и го разтоварват на терминала за да си го получиш когато слезеш от кораба. На всяка каюта дават определена зона и на следващия ден закусваш и се размотаваш из общите части докато не повикат твоята зона. След като ни повикаха слязохме  от кораба, минахме паспортна и митническа проверка и се взехме чантите. Пред терминала помахахме за последно на кораба и с малко тъга се качихме на едно такси до летището в Маями от където излетяхме обратно към България.

Тук ни чакаха роднини, приятели, нашия голдън Джони и ежедневието, което ни обгърна отново още на следващия ден…

Цялата галерия можете да разгледате във Facebook тук

Круиз до Източни Кариби с Carnival Breeze – част 1-ва – корабът можете да прочетете тук

Круиз до Източни Кариби с Carnival Breeze – част 2-ра – качване на борда и дни на море можете да прочетете тук.

Круиз до Източни Кариби с Carnival Breeze – част 3-та – Сейнт Мартен /St Maarten/ можете да прочетете тук.

Круиз до Източни Кариби с Carnival Breeze – част 4-та – Антигуа /Antigua/ можете да прочетете тук

Круиз до Източни Кариби с Carnival Breeze – част 5-та – Св. Томас /St Thomas/ можете да прочетете тук.