St Thomas USVI

Круиз до Източни Кариби с Carnival Breeze – част 5-та – Св. Томас /St Thomas/

Ако Сен Мартен беше микс от Европа и Kарибите, а Антигуа си беше автентичен карибски остров, то Сейнт Томас беше ярко изразен микс от САЩ и Карибите. Нашия пети ден от круиза беше на Американските Вирджински острови и по-точно на Сейнт Томас. И тук опциите за 8-те часа, с които разполагахме на острова бяха безкрай. Повечето хора се насочваха към Magens Bay, който фигурира в много класации за един от най-красивите плажове в света, но аз бях чел, че в дни когато има няколко кораба акостирали в Сейнт Томас, Magens Bay е претъпкан и затова избрахме по-малък и по-тих плаж, който плюс това предлага условия за шнорхелинг. Така се качихме в едно такси, което напомня нашите влакчета по курортите и се отправихме към

Таксито.

Пътуването до плажа си беше приключение. В Сейнт Томас пътищата са като в Сан Франциско – непрекъснато се изкачваш и слизаш по стръмни хълмове, всичко е обляно в зеленина, движението е в ляво като в Англия и както каза шофьора ни “In USA you drive on the right side, here we drive on the correct side of the road” . Самото шофиране не беше много “correct” защото беше съпроводено от много бибиткания и подвиквания към други шофьори, а и забелязах, че въпреки не особено високата скорост, с която се движехме повечето от около 20-те пътника, които бяха в таксито бяха намерили начин да се хванат за нещо за да не изпаднат на някой от завоите.

Sapphire beach

След 25 минути друсане и лашкане стигнахме до плажа. Sapphire beach се оказа плаж, който е част от туристически комплекс от няколко апартхотела. Въпреки това достъпът до плажа беше свободен и безпроблемен. Намерихме си място под едно дърво и се приготвихме за шнорхелинг. За съжаление имаше леко вълнение и водата не беше много бистра, но все пак видяхме малко риби и за първи път през живота ми – корали. Беше много вълнуващо.Искаше ми да се викам под водата.

Когато се върнах на хавлията се оказа, че Ради /съпругата ми, която е освен това е мой верен приятел, спътник и съмишленик/ е имала малка схватка с една игуана, която определено е харесалa хавлиите на Carnival за да плажува със нас. В последствие установихме, че игуаните се разхождат наоколо както котките в България. има ги почти навсякъде.

Морето си сменяше цветовете от почти лилаво, през тюркоазено синьо, до небесно синьо и почти сиво. Вятъра все така леко си полъхваше, пухкави бели облачета скриваха слънцето за няколко секунди все едно се закачаха с него и гледката пред нас беше великолепна. Човек може само да седи, да съзерцава и да се наслаждава.

Отново дойде време да тръгваме, но този път се наложи да чакаме около час за нашия шофьор, който в крайна сметка така и не дойде. Добре, че успяхме да се присъединим към една група, която също тръгваше към пристанището. Тъй като таксито си беше пълно, а шофьора не искаше да изтърве бакшиша Ради и децата се сместиха някак си на едно полу-заето място, а на мен се падна честа и привилегията да вляза в шофьорската кабина. Това ми даде шанс да си побъбря около 20-тина минути на много развален островен английски с шофьора, който ми разказа за тесните връзки, които има островът със САЩ, за техния бит, за това че живеят само от туризъм и даже за предстоящите избори за президент в САЩ. Трябваше да платим по 15 вместо по 10$ на човек, но след като бяхме чакали около час, за нас вече нямаше голямо значение.

Charlotte Amalie

Групата спря на едно място от което се откриваше зашеметяваща гледка към морето, столицата Шарлот Амали и пристанището с наредените круизни кораби. Останахме няколко минути там за снимки и след това продължихме към кораба.

Имахме желание да се качим на лифта, който тръгва от пристанището и се качва до върха на хълма от където се откриват невероятни панорамни гледки, но не бяхме сигурни, че разполагаме с достатъчно време и затова отново обиколихме магазинчетата на пристанището – така наречения Havensight mall – за да си купим разни сувенири – за мен книжка пътеводител, за децата тениски с променящи се на слънчевата светлина цветове, а за Ради пак такава чанта. По пътя за кораба се натъкнахме на поредната булка с бяла рокля и чехли както и младоженец със официален костюм, сетре, джапанки и спортна раница на гърба. Имаше няколко такива двойки, които явно бяха дошли да подпишат на някой от прекрасните плажове. Бяха забавна гледка. Сейнт Томас беше може би острова, който най-добре комбинираше усещането за карибска островна култура и американско влияние.Насладете се на последните ни гледки от него.

Цялата галерия можете да разгледате във Facebook тук

Круиз до Източни Кариби с Carnival Breeze – част 1-ва – корабът можете да прочетете тук

Круиз до Източни Кариби с Carnival Breeze – част 2-ра – качване на борда и дни на море можете да прочетете тук.

Круиз до Източни Кариби с Carnival Breeze – част 3-та – Сейнт Мартен /St Maarten/ можете да прочетете тук.

Круиз до Източни Кариби с Carnival Breeze – част 4-та – Антигуа /Antigua/ можете да прочетете тук

Круиз до Източни Кариби с Carnival Breeze – част 6-та – Amber Cove /Доминиканска република/ можете да прочетете тук.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *