Има няколко градчета и селца в България, като Трявна, Лещен и Бръшлян например, които са като машина на времето. В момента, в който преминеш табелата на входа им, се прехвърляш в друга епоха, във време на други нрави и ценности. Жеравна е едно от тези прекрасни градчета. Сгушена в полите на южния склон на източна Стара планина, тя предлага всичко това, което ние българите обичаме и пред което някак си подсъзнателно се прекланяме и харесваме. Може би защото е вплетено във вените ни или защото е неизменно свързано с нашите корени, към които рано или късно се завръщаме.
Жеравна се намира на 48 км източно от Сливен, на 116 км западно от Бургас и на 352 км от София. Най-лесния начин да стигнете до Жеравна е от автомагистрала Тракия да с отбиете в посока Сливен през Стралджа и Зимница. На кръстовището известно като “Петолъчката” трябва да поемете в посока Шумен/Котел/Омуртаг. Карате само по този път докато не подминете разклона за село Медвен. Около 2 км. след него е и разклона за Жеравна.
Жеравна ни посреща с малки, тесни и неравни калдъръмени улички, възрожденски дървени къщи, миришещи на старо дърво чардаци и много тишина. Въздухът е прекрасен, а градчето е заобиколено с вековни дъбови гори. Чуват се само успокояващите звуци на щурците и повея на вятъра в листата на дърветата.
Жеравна е едно от българските градчета с изцяло запазена архитектура, бит и атмосфера на българското Възраждане. Всеки двор е като етнографски музей. Зад високите дувари се крият китни градинки, отдавна неизползвани каруци, дикани и всякакви други съдове, които са били неизменна част от ежедневието на фамилиите живели там преди много десетилетия. Уюта на къщите се допълва от топлите цветове на чергите и напуканата от времето дърворезба, с която се “хвали” почти всяка една от тях.
Пътешествието назад във времето се открива и в менютата и скърцащите нарове на симпатичните семейни заведения и механи. В тях могат да бъдат открити предложения. които неизменно свързвам с моето детство и неговата безгрижност – сладък салам, домашно приготвено сладко, комитски сач, пържола по хайдушки и други традиционни местни специалитети.
Малко история …
Някои от предположенията за произхода на Жеравна, гласят, че тези земи са били собственост на една от сестрите на Цар Иван Шишман. Тя била дадена за жена на турски султан и по този начин тогавашното селище получило специален статут. Турци не можели да се заселват в него, а когато го посещавали трябвали да слизат от коня и да го водят за юздата. Живеещите в Жеравна били освободени от данъци и имали само задължения да изпращат ежегодно попълнения за войската на султана. Това им дало възможност да се замогнат и да започнат да строят големи за времето си възрожденски къщи, много от които са оцелели и до днес.
За богатството на заможните местни жители свидетелстват обковът, декоративните елементи и детайли, които могат да се видят по вратите, прозорците и стените на къщите.
През 1958г. Жеравна е обявена за архитектурно-исторически резерват, а 172 от къщите са обявени за паметници на културата. Почти цялото градче е със запазен автентичен вид, а за щастие там където е реставрирано или ново построено е направено в съответствие с традиционния стил.
Тук можете да разгледате родната къща-музей на Йордан Йовков, Къща музей на Сава Филаретов, Къща музей на Руси Чорбаджи, но и самата разходка по криволичещите улички на градчето и надничането зад каменните дувари на къщите си е страхотно културно-етнографско преживяване.
Фестивал на фолклорната носия
Ако пък искате наистина да се пренесете в миналия век, трябва да посетите Жеравна по време фестивала на фолклорната носия. Едно пъстро, цветно и заредено с много положителна енергия и усмивки събитие. Този фестивал се провежда всяко лято и по време на неговото провеждане, в градчето се допускат само хора облечени в народни носии, навсякъде се вият хора, а от механите и по уличките се носи неустоим аромат на чеверме и вкусни специалитети.
Leave a Reply