Обичам вълшебни места! Такива, които събуждат детето в мен. Винаги съм се възхищавал на полета на човешкия дух и фантазия. Срещата с него ме вдъхновява. Срещал съм го на много места по света, но съм особено щастлив когато го срещна у дома, тук в България. Може би защото тук, по принцип нещата се случват някакси по-трудно. Може би защото тук нещата се случват въпреки всичко.
Когато тръгнахме към Луковит въобще нямах идея, че ще попадна на такова място. Нашите планове бяха да посетим пещерата “Проходна”, да се разходим по еко-пътеката “Златна Панега“, да посетим скалните манастири и да проверим дали има нещо интересно и впечатляващо в града, в който не бях ходил до сега. Луковит беше само една спирка от нашата едноседмична обиколка на северна България. Бях чувал за къщите на Флинтстоун, но не знаех кой знае какво за тях. Още на входа на града обаче ми направи впечатление една бензиностанция, която беше изцяло облицована в камък. Съвсем нетрадиционен външен вид за такъв тип сграда….
Информационният център до пещера “Проходна”
На първата къщичка попаднахме при посещението на пещерата “Проходна” или както е по-известна “Очите на бога”. Че ни очаква нещо необикновено ни подсказаха цъфналите в полето, по средата на нищото каменни цветя и пеперуди.
Малко след тях се появи и паркинга за пещерата, а на около 150м. от него, на пътя ни очакваше очарователна каменна къщичка. Оказа се, че това е информационен център, в който в големи книги можете да прочете информация за всички забележителности в района. Прекрасно !
Каменните къщи до хижа Провъртеника край Карлуково
Когато от Пещера “Проходна” поемете към ж.п. гара Карлуково или към природния феномен “Струпаница”, ще минете покрай каменните фигури на Фред и Уилма Флинстоун, а след това през един подлез, който няма как да не ви направи впечатление със своите изрисувани стени и скулптори.
Веднага след подлеза има указателна табела която указва да завиете на дясно и след около километър и половина ще се озовете пред двете каменни къщи, които делят един двор и обща слава. 🙂
Някой ги наричат Къщите на Флинтстоун, други Хобитските къщи, но както и да ги наричаш факт е, че
тези къщички те пренасят в детството, в приказните светове, които всеки един от нас е градил с въображение в съзнанието си,
докато майка, му, баба му или самия той е разкривал пред себе си тайнствените светове от страниците на книгите с приказки…
Всеки детайл, всеки елемент от тези къщички е приказен и красив. Масичките и столчетата, рамките на прозорците и вратите, затревения покрив, дървената шейна и огнището, симпатичните коминчета с накривени шапки, къщите за птички по фасадата, всичко, всичко, всичко!
Минаваш през портата и много лесно и неусетно се прехвърляш в друг свят – на добродетели и принципи, на доблест, феи и вълшебства.
Не е за вярване, че това са частни имоти, в които живеят хора, които те допускат до техния свят без никакви притеснения и ограничения. Съвсем спокойно можеш да влезеш, да разгледаш, да снимаш ….
Златен парк
Ако за каменните къщи край Карлуково, бях виждал снимки и бях подготвен какво да очаквам, то за Златния парк не бях чувал нищо. На рецепцията в хотела в Луковит ни казаха, че имало още една каменна къща, която се намирала в края на града. Решихме да погледнем на тръгване преди да се отправим към следващата ни спирка – Белоградчишките скали.
Златния парк се намира на изхода на град Луковит в посока София, от дясната страна на пътя точно преди една автокъща. Няма обозначителен знак, който да се вижда от пътя, но видите ли автокъщата трябва да отбиете и да спрете. Самият парк се намира около 50 метра навътре от пътя. На входа има бариера представляваща обработен клон от дърво стъпило на старо колело от желязо. След това се потапяте в уникална обстановка, която мога да сравня само със света създаван от Гауди в Барселона. Очакват ви каменни гъби, лехи във формата на сърца, изкуствено езеро с очарователна къща за патици, още една малка каменна къща. Всичко носи невероятен дух…
За да може всичко да бъде още по-вълшебно в язовира ви чака плаваща къщичка, в която със сигурност живеят някакви горски духчета, елфи или в краен случай хобит. 🙂
Разбира се, черешката на тортата е строящата се в момента 4-етажна къща от камък и дърво, до която се стига по мост от каменни цветя и която има убийствена гледка към микро язовира на река Златна Панега.Нямам търпение да видя тази къща в завършен вид. Лилиите в язовира, шума от водата на изливаща се по язовирната стена всичко е толкова прекрасно. Душата ми се напълни със щастие, а очите ми се напълниха със сълзи от красотата, която едва смогваха да възприемат.
Искам да изкажа личните си благодарности към Андриан Йорданов – Ачо, пещерняк и природолюбител. Човек, който не познавам, но който стои със собствения си труд, въображение и средства зад този фантастичен, вълшебен свят създаден в района Луковит и Карлуково. Прекрасен пример как всеки един от нас може да допринесе към това, България да бъде красива и интересна дестинация. Дестинация, в която човекът допринася за красотата на уникалната природа, а не я превзема и унищожава. Не знам що за човек е Андриан Йорданов, но му благодаря, че изпълни душата ми със щастие, а сетивата с толкова много вълшебна красота.
Цялата галерия със снимки от тези приказни места можете да разгледате във Facebook страницата на Искам да летя тук.
blog7
Разкошно място зареждащо с енергия посетителите, отделете 2 дни за да го обиколите и насладите, заслужава си.