Посетихме “Мадарския конник” като част от нашата есенна обиколка из северна България. Тъй като това беше междинна спирка от нашия маршрут от Бургас до Русе, бяха планирал около час за една от най-известните археологически и туристически забележителности на България.
Отличен знак, че ни чака интересно и вълнуващо пътешествие беше още първата ни спирка преди да стигнем Шумен. Малко преди село Люляково, видяхме край пътя симпатична глинена колибка, която имаше някакси приказен вид. Спряхме колата за да я снимаме и влизайки в двора зад нея се оказа, че попаднахме на работилница за грънци.
Вътре собствениците се оказаха много мили и отзивчиви хора и ни разведоха из цялото помещение, показаха ни къде се забърква глината, колелата, на които се правят съдовете, старата автентична пещ, в която са се изпичали грънците в миналото и новата електрическа, която е като подвижен фургон и която използват в момента.
Хората явно си обичаха работата и мястото, на което работят и живеят, защото си го бяха превърнали в приказно и очарователно кътче с много малки, но внимателно изработени и подредени детайли, като започнеш от оградата и стигнеш до храстите и езерото с лилиите.
След кратка почивка в грънчарницата продължихме към Мадарския конник. Бях посещавал това място като дете и си спомнях, че тогава повече ме бяха впечатлили някакви пещери около него, отколкото самия конник. И този път не беше по-различно. Да, Мадарския конник е от изключително историческо и архитектурно значение, уникален по рода и размерите си средновековен скален барелеф, но поради това, че можеш да го видиш само отдалеч, в крайна сметка поне аз не мога да му отделя повече от 5-10 минути.
Той представлява конник, придружен от орел, който лети пред него, куче следващо коня и прободен с копие лъв, който лежи под копитата на коня. В дясната ръка конникът държи юздите на коня, а в лявата, вдигната нагоре, държи чаша или рог за пиене. Скалният релеф е изсечен на височина 23м в отвесна 100-метрова скала. Широк е 3,10 м и е висок 2,60 м. Това е единственият скален релеф от епохата на Ранното cредновековие в цяла Европа. Открит е за науката от австро-унгарския пътешественик Феликс Каниц през 1872 г. През 1979 г. е обявен за паметник на световното културно наследство от ЮНЕСКО, а след национална анкета у нас през 2008 г. – за Глобален символ на България.
Съществуват няколко теории за неговия произход. Според някои, ловната сцена символизира триумфа на български владетел над могъщ сразен враг. Според други, е изобразена митологична фигура или божество на древните българи. Съществува и становище, че барелефът е с тракийски произход. Последните проучвания твърдят, че това е триумфален образ на българския хан Тервел /701-721/ , за което загатват и надписите около него. Те са вдълбани с гръцки букви на гръцки език. Първият, горен надпис е от времето на Тервел, а долният, десен надпис е от времето на Омуртаг. Интересен факт е, че мадарските надписи се водят за най-старите български официални документи.
Още на входа обаче, след мой въпрос кой е най-интересния път до конника, касиера ми каза, че е по-приятно да отидем до пещерите и от там по алеята да стигнем до конника. Всъщност, от самия вход направо, след изкачване на стотина стъпала се стига точно пред конника, а ако тръгнете надясно по алеята ще стигнете първо да малката и голямата пещера.
Всъщност за мен това беше по-интересната част. На около 200 метра след входа се оказвате на място пищно обрасло в зеленина. Въпреки че бяхме там в средата на октомври, всичко наоколо беше тучно зелено. Поглед нагоре те оставя със зяпнала уста от гледката на невероятните скални образования и височината на отсечените скали, а долу в ниското, закътан в зеленината, бълбука извора на Нимфите. Той се намира в подножието на голямата пещера, която е била древно тракийско светилище на трите нимфи – богините на плодородието, на водите и на горите. Носят се легенди, че тази вода е лековита и помага на жените да забременеят и да родят здрави деца.
Според друга легенда пък, от този извор текат сълзите на хан Крум. Когато видял огромната армия, с която император Никифор напада Плиска, той се оттеглил в мадарската крепост. Виждайки как Никифор опустошава Плиска от височината на крепостта, той се разплакал и сълзите му до днес се стичат по скалния отвес.
Преди да стигнете до Голямата пещера минавате покрай параклиса “Св. Панталеймон”. Това е малък скален параклис, в естествена пещера, който е създаден по времето на Второто Българско царство и функционира и до днес. Малко закътано местенце, на което можеш да се усамотиш за няколко минути и да усетиш енергията и историята на това място.
Голямата пещера всъщност не е истинска пещера, а скален навес с височина над 30м. Мащаба му обаче е толкова впечатляващ, че превръща пещерата в едно от тези места, на които започваш да се чувстваш малък и несъществен. Голямата влажност води да изключително свежи зеленина и мъх, които са обрасли по скалите, които придават тропически вид на цялото място. Голямата пещера е древно тракийско светилище на трите нимфи, на което са открити немалко артефакти, съхранявани в историческия музей в Шумен.
Малката пещера е в непосредствена близост до параклиса и на практика не е нищо особено. Просто пещера, покрай която така или иначе минаваш и трябва да се отбиеш. Тя е обитавана от праисторическите хора 200 000 – 150 000 години пр.Хр. и в нея са открити оръдия на труда на кремък, камък и кост. Впечатляващ обаче е процепа до нея, който прорязва скалата от основата до върха и който някога е бил ползван като таен пряк път свързващ крепостта, която се намира на платото и пещерата.
Докато разглеждахме пещерите забелязахме една табела на която пишеше “Секвоя посадена от цар Борис III през 1937г. Решихме да тръгнем в тази посока за да намерим секвоята. И добре, че го направихме. Минахме през изключително живописни пътечки и полянки, които бяха изпъстрени в прекрасни есенни багри. Самата секвоя се намира на около 15 минути от пещерата и на места ясно се откроява защото стърчи над останалите дървета около нея. Не знам дали сте се докосвали до секвоя, но ви препоръчвам да го направите, ако имате този шанс. Кората на дървото е мека и нежна. Изключително приятна за допир, а самото дърво е наистина впечатляващо заради правото си стебло и височина. Усещаш неговата топлина когато го прегърнеш. По пътя на обратно пък се насладихме на страхотни гледки към мадарските скали.
След като обиколихме всичко наоколо ни остана само крепостта. До нея се достига по стълби, чието начало се намира в ляво от Мадарския конник. Очаква ви предизвикателно изкачване на над 300 стъпала. Повечето от тях са изкопани в скалите, което прави изкачването още по трудно заради различните размери и височина. Гледките обаче, които се откриват по време на изкачването са зашеметяващи и си струват всяко усилие и калория 🙂 Това, че стълбището е изкопано в скалите прави самото изкачване едно малко приключение заради мостчетата и начина по който стълбите се вият до върха. На много места са направени пейки за почивка и моя съвет е да не бързате. а да се насладите на преживяването. За хора, които имат страх от височина предполагам, че може да е и малко страшничко, но със сигурност си струва.
Един път щом стигнете върха, дъхът ви спира. Гледката е впечатляваща и е заслужена награда за всяко стъпало до върха. Това е място, за почивка и наслада. Чудесно място за пикник заради тишината и спокойствието около вас. Има скали, има полянки, има симпатична горичка, в която да се скриете от слънцето, ако имате нужда от това.
Мадарската крепост се намира на 3-4 минути от стълбището към върха. Построена по време на Първото Българско царство, тя има отлично стратегическо положение и неправилна форма съобразена с особеностите на местността. Поради отличната си видимост във всички посоки, тя е имала изключително важно значение при защитата на столиците Плиска и Преслав. Стените са изградени от масивни дялани блокове. Зидовете са запазени на височина до 2м., а централната порта е защитена от две петоъгълни кули. В крепостта са открити основи на казарми и малка църква.
След като си починахме добре направихме стотици снимки и се насладихме на прекрасните гледки, тръгнахме по стълбите надолу, което не беше по-лека задача от тяхното изкачване. 🙂 Преди да излезем от историческия резерват минахме и покрай капището Даул Таш /Камък тъпан/. Това място е било езическо светилище свързано с бог Тангра. На големия, плосък отгоре камък, са извършвани жертвоприношения в негово име и се счита, че мястото е с концентрация на енергийни полета и как няма да е, ако там се е проливала кръв…
Така неусетно бяха преминали почти 4 часа от нашето пристигане на Мадарския конник и ако не трябваше да продължаваме към Паметника на създателите на Българската държава в Шумен и после към Русе, със сигурност щяхме да изкараме още време там.
Целият ни ден събран в 7 минути както и по-ясни представа за изкачването към крепостта и зашеметяващите гледки от върха на платото можете да видите на на видеото тук:
Всички снимки от разходката ни из резервата “Мадарски конник” можете да разгледате във Facebook страницата на Искам да летя.
Полезно:
Историко-архитектурен резерват Мадарски конник се намира на 17 км източно от Шумен. Цената на билета е 4 лв. за възрастен и 1 лв. за ученик.
Задължително носете вода със себе си, ако решите да изкачвате стълбите до Крепостта, особено ако посещавате Мадарския конник през лятото.
Leave a Reply