След два прекрасни дни във Флоренция се качихме на колата и тръгнахме към следващата ни цел – Сан Джиминяно /San Gimignano/. Планът ни беше без да бързаме да минем по един от най-красивите маршрути в Европа – Виа Кинатиджана, да разгледаме Сан Джиминяно и вечерта да пристигнем в новия ни хотел Piccolo San Valentino.
Ако Флоренция е сърцето на Тоскана, то Сан Джиминяно и другите малки градчета разположени на юг от Флоренция – чак до Сиена, са нейната душа. Както и душата те не могат да бъдат описани, не могат дори да бъдат показани в снимки, те трябва да бъдат усетени, да бъдат преживяни.
Използвахме един от сайтовете за избор на маршрути, заложихме данните в навигацията и потеглихме. Отне ни около 20 минути време да излезем от хаоса на Флоренция и да се потопим в прекрасния Виа Киантиджана изпълнени с приятно очакване.
Виа Кинатиджана /Via Chiantigiana/
Искате ли да откриете съкровищата на Тоскана, да поемете аромата й, да се потопите в нейния чар – забравете магистралата. Пътят SS22, който тръгва от Флоренция и стига до Сиена ще ви прекара през китни градчета и селца, невероятни пейзажи, старинни имения с кипариси очертаващи пътя до тях, прекрасни местни ресторантчета предлагащи както автентична кухня така и няколко стаи, в които можете да отседнете в случай, че не сте устояли на първокласното Кианти или сте решили да се отдадете на романтиката и любовта, която ви обгражда от всякъде.
Името на пътя SS22 /Виа Киантиджана/ идва от факта, че той прекосява през средата една от най-известните области в Италия – Кианти. Пътят се движи на около 20 км източно от магистралата и минава през няколко очарователни градчета Имрунета, Греве ин Кианти, Рада ин Кианти и Кастелина ин Кианти преди да се свърже с магистарлата в Поджибонси. Някъде по този маршрут се намира и
вила Винямаджо, в която е сниман филма ‘Много шум за нищо”, но която е по-известна с това, че там е родена и живяла Лиза Герардини, която позира на Леонардо да Винчи за най-известната картина в света – Мона Лиза.
Областта Кианти е известна не само с първокласното си вино, но и с производството на изключително качествен зехтин. На всеки 5-6 километра по този път се редят прекрасни имения съчетаващи няколко века традиция в производството на вино, зехтин и зеленчуци. В тях можеш да похапнеш, да дегустираш вино и храна и дори да отседнеш за няколко дни. Тези имения обикновено започват с красив портал последван от очертан от кипариси път, който води до стара каменна къща с много цветя и добре поддържан двор. Именията са разположени на хълм, а от тях се открива неповторима гледка с подредени по конец лозя, цъфнали слънчогледи или маслинови горички.
Сан Джиминяно
На 12 км. след Поджибонси /градчето където Виа Киантиджана пресича магистралата от Флоренция до Сиена/ пред нас се откри неповторимата гледка на Сан Джиминяно – Средновековния Манхатън. Наричат го така защото през XII век в това живописно градче започва една традиция богатите търговци към своите къщи да строят и високи кули. Те били средство за отбрана, но също така и символ на социално положение. Колкото по-заможен бил стопанина, толкова по-висока кула строял. Така кулите стигнали бройката 70, но в наши дни са запазени само 14. И все пак когато пътуваш в посока на градчето наистина виждаш силует подобен на този на Манхатън.
Италианците знаят как се прави туризъм и как да печелят от него. В Сан Джиминяно е невъзможно да се влезе с кола, но цялото градче е опасано с платени паркинги. На 2-3 километра преди града те посрещат светещи табели с описание на всички паркинги – в коя посока се намират, на какво разстояние са и колко свободни места има в реално време. Тъй като Сан Джиминяно е изключително посещаван, то често се случва да няма свободни места. Така се случи и при нас. В тази ситуация, колите се нареждат на опашка пред паркинга, който са си избрали и чакат. Движениeто е голямо защото непрекъснато влизат и излизат коли. Така за около 10-15 минути дойде и нашия ред и паркирахме колата. Цената на паркинга зависи от близостта му до централната порта и струва от 1.50 до 5.00 евро на час Най-отдалечения паркинг е на около 10-12 минути пеша от централната порта.
В момента, в който преминеш през входа на Сан Джиминяно, активираш машина на времето. Пренасяш се в друг свят е епоха.
Това усещане е толкова реалистично, че не можах да се отърва от очакването от някъде да се покажат конници с рицарски доспехи. Очите ни се напълниха със сълзи на щастие защото човек понякога не успява да поеме цялата тази красота. Бяхме в средновековието и то в хубавата му част – тесни калдаръмени улички, преходи между каменни къщи като в лабиринт…. Никога не знаеш къде ще излезеш и на какво ще се натъкнеш. Тръгнахме по основната улица, която води до площада Пиаца дела Чистерна, който заедно с Пиаца дел Дуомо образуват центъра на Сан Джиминяно.
Името на Пиаца дела Чистерна идва от кладенец издълбан в земята през XIII век, който е запазен и до днес. Естествено основната му функция в наши дни е да приема хвърлените от туристите монети, но в продължение на векове, той е служил като цистерна в периодите на засушаване.
Всичко в Сан Джиминяно беше прекрасно. Магазинчетата за сувенири и алабастър, ресторантите и кафенетата всичко беше направено така, че идеално да се вписва в средновековната атмосфера и да не те вади от усещането, че си се върнал назад във времето. Естествено в градчето има много музеи и други интересни неща, но ние не искахме да напускаме тези магнетични малки улички, каменни къщи, цветя в красиви кашпи, стари порти и прекрасни панорамни гледки, които се откриват от стените на града.
След няколко вълшебни часа, през които се скитахме безцелно, ядохме сладолед, пихме капучино и кафе, купихме малко подаръци и сувенири дойде време да се качим на колата и да тръгнем към хотела, в който щяхме да бъдем през следващите няколко дни.
Преди да тръгнем се спогледахме с Ради и без думи, но с очи си обещахме, че няма да начин да не се върнем на това приказно място някой ден.
Хотел Пиколо Сан Валентино
Избрахме хотел Piccolo San Valentino заради прекраснотo му местоположение. Беше извън града и се намираше на около 30 км от всички градчета, които бяхме планирали да посетим през следващите дни. Беше комплекс от две къщи, малко ресторантче и хубав двор към тях. Наоколо бяха само тишината и прекрасните пейзажи на Тоскана.
След като се настанихме и си починахме за малко решихме да отидем да вечеряме в абатството Monte Oliveto Maggiore, което се намираше на 2 км от нашия хотел. Нямаше начин да не опитаме местното вино и специалитети 🙂
След отличната вечеря бяхме готови за почивка защото през следващия ден ни чакаха Монталчино, Пиенца и Монепулчиано.
Цялата галерия от пътуването по Виа Киантиджана, Сан Джиминяно и хотел Piccolo San Valentino можете да разгледате във Facebook тук ->
Първата част на пътеписа Тоскана – любовта от пръв поглед съществува – част 1-ва – Флоренция можете да прочетете тук.
Четвъртата част на Пътеписа за Тоскана – Тоскана – любовта от пръв поглед съществува – част 4-та – Сиена и историята на Екскалибур, мечът на крал Артур можете да прочетете тук ->
Полезни връзки
https://www.discovertuscany.com/ – изключително полезен сайт с много актуална информация, карти и описания
Leave a Reply