Ако търсите “малко, китно и пъстро градче” ще попаднете на много отговори, но със сигурност Колмар е едно от предложенията, които най-пълно отговарят на това описание и които най-много си струва да посетите. Друго такова пъстро място са 5-те градчета от Чинкуе тере, но за тях вече съм ви разказвал тук ->
Колмар – местоположение
Градчето се намира във френската област Елзас, която в исторически план се свързва ту с френско ту с германско владеене. Близостта на Колмар до Германската граница ми даде шанс, при моето посещение във Франкфурт, да посетя и тази дълго планувана дестинация. Отне ми около 3 часа шофиране, но определено си струваше.
Областта Елзас
Повечето хора посещават Страсбург защото е много по-известен, но аз се влюбих в Колмар в момента, в който за първи път видях снимка на градчето в интернет и бях решен, че ще пропусна Страсбург за да се потопя в уникалната атмосфера на това приказно място. Колмар е част от винения маршрут на областта Елзас и по пътя към града те заобикалят наредени като по конец лозя, от които се произвежда качествено вино основно от сортовете Riesling и Gewürztraminer.
Платени паркинги в града има много и са добре обозначени, а и не е препоръчително да се набутвате из тесните улички с кола. Ние паркирахме на Parking Rapp, който се намира в непосредствена близост до туристическия информационен център и след по-малко от 50 метра се озовахме в
историческия център на града, а той се оказа едновременно и приказен и прекрасен. Точно каквито бяха и моите очаквания.
Историческият център на Колмар
Не знам дали заради току що отминалия Великден или заради провеждащия се пролетен панаир, но всичко беше пъстро и весело, хората седяха по множеството заведения и кафенета, а малки сергии предлагаха различни лакомства и сувенири. Всички фасади и витрини бяха пищно украсени с великденска украса.
Всъщност цялата феерия от цветове само допълваше и без това пъстрия свят на Колмар. Фасадите на къщите, украсата по прозорците и по улиците –
всичко е цветно и пъстро. Като илюстрации в книжка с приказки от моето детство.
Кварталът на кожарите / Quartier des Tanneurs
Кварталът на кожарите Quartier des Tanneurs е една от най-посещаваните от туристите части на Колмар. Повечето от къщите по криволичещите тесни улички са от 16-17 век и имат типичната за този период архитектура с използването на греди кръстосващи фасадите. Една от най-шантавите и еклектични, а може би и за това най-снимани сгради в Колмар, е тази на бирарията Brasserie Des Tanneurs.
Църквата Св. Мартин
В центъра на града се намира започната през 1235 година църква Св. Мартин. Строежът ѝ продължава повече от 150 години. Единственият елемент от ХХв. са стъклописите по прозорците. Поради размерите си, често тази църква е наричана катедрала, но всъщност не е и никога не е била такава. Въпреки това, тя се отличава с елегантност и стил.
Знам, че католическите църкви нямат богато украсен интериор, но все пак решихме да влезем и да разгледаме от вътре. Не знам дали е въпрос на предубеждение или е следствие от тишината, пречупената светлина и аромата на свещи и тамян, но винаги когато вляза в църква ме обхваща усещане за смирение и покой. В този ден имахме късмета да попаднем на изпълнение на църковен хор. Беше великолепно ! Отнасяш се в друга вселена…..
Закрития пазар Marche Couvert
Нашата разходка продължи по тесните калдъръмени улички, сред пъстри фасади и изобилие от заведения, магазини за шоколад и разни други вкусотии. Без да искаме се озовахме пред закрития пазар или така наречените малки хали. Много обичам да влизам по такива места. Добре подредените сергии с най-различни плодове и зеленчуци, аромата на различни видове сирена и прясно изпечен хляб, висящите сушени бутове и колбаси са ми изключително атрактивни. Обичам да минавам покрай сергиите и да си пробвам от различните мострички от сирена и колбаси 🙂
Кварталът Krutenau – Малката Венеция
Излизайки от закрития пазар попаднахме и на най-атрактивната част от историческия център на Колмар – кварталът Krutenau или както е по-известен – Малката Венеция. Kварталът е разположен по поречието на река Lauch, която минава през града и гледката на цветните фасади на къщите по бреговете на реката е изключително красива и впечатляваща. Всъщност, това е и най-приятната част на Колмар и дори купищата туристи не могат да свалят усмивката от лицето ми и да попречат на усещането за наситеност на сетивата и състоянието на въодушевено удовлетворение.
Много е смешно когато лодките минават под мостовете. Те са толкова ниски, че на туристите им се налага буквално да залягат за да не си ударят главите.
Тънката пица Tarte flambée
По бреговете също така са разположени и множество тераси или вътрешни дворове на къщи превърнати в живописни и кокетни места за хранене. Най-често поръчваната храна е типичната за района Елзас – Tarte flambée – изключително тънка пица гарнирана с свежо сирене или заквасена сметана и лук. Към пицата можете да добавите гъби или сланина.
След една студенa бирa, парче Tarte flambée и няколко чудесни часа из уличките на Колмар тръгнахме обратно към колата. По пътя попаднахме на танцуваща група, която добави допълнителна доза местен колорит към цялото ни преживяване.
Едва в този момент си дадох сметка какво точно ми липсваше в Колмар. Обикаляйки из тези тесни, криволичещи улички, подсъзнателно очаквах отнякъде да изскочат мускетари. 🙂 Така добре щяха да паснат на тази среднновековна атмосфера…. Може би не съм гледал достатъчно внимателно…. :))
След като стигнахме обратно до паркинга платихме 6 евро за няколкочасовия престой и се отправихме към Eguisheim. Друго приказно градче, за което ще Ви разправям по-нататък.
За информация – този в колата не съм аз 🙂
Цялата галерия със снимки от Колмар можете да разгледате в страницата на Искам да летя във Facebook тук ->
Leave a Reply