Много хора посещават етнографския музей на открито “Етъра” без да знаят, че на по-малко от десет минути с кола от него, се намира едно тихо и много пленително място – Соколския манастир. До манастира може да се стигне и пеша по чудесна пътека в гората, която започва от централния вход на етнографския музей. Доколкото си спомням последния път взех разстоянието от “Етъра” до манастира за около час.
Първото нещо, което те грабва когато преминеш през вратите на манастира е контраста между белите му стени, тучно зеления и добре поддържан вътрешен двор и панорамата, която неменуемо грабва дъха ти.
Не можеш да пропуснеш и построената от Кольо Фичето красива осмоструйна каменна чешма, която се е превърнала в символ на манастира. Смята се, че всеки един от нейните чучури е в памет на обесените по време на Априлското въстание осем четници от четата на Цанко Дюстабанов. Чешмата се откроява с изключителна елегантност и нежност на фона на заобикалящата я зеленина.
Соколския манастир е действащ девически манастир основан през 1833 година от Архимандрит Йосиф, познат още като Архиепископ Йосиф Соколски. Първоначално до входа на съществуващата пещера била построена дървена църква. Година по-късно, през 1834 година, дървената църква била съборена и на нейно място била построена сегашната каменна църква, а манастирът е тържествено открит. През 1836 година в него започва да действа и манастирско училище, учител в което, за кратко е бил и Неофит Бозвели.
През 1856 година тук се установява четата на Капитан Дядо Никола, а по време на Априлското въстание през 1876 година от тук тръгва четата на Войводата Цанко Дюстабанов. Дни по-късно четата е разбита, а осем от четниците са обесени на скалите край манастира.
Интересен факт е, че до 1862 година църквата не е изографисана, няма стенописи и иконостас. Няколко години по-късно, благодарение на дарения и доброволчески труд, тя се превръща в една от най-красиво изрисуваните църкви, които съм виждал в България. През 1862 година поп Павел Зограф и синът му Никола от с. Шипка, Казанлъшко украсяват със тенописи наоса на църквата и нартекса ѝ. Същата година е изработен и иконостасът с царски и празнични икони от известните представители на Тревненската школа Йоаники папа Витанов, Симеон Цонюв и др. За направата му са похарчени 2500 гроша. На него били поставени 6 големи царски икони и 15 малки празнични икони. В купола е изобразен Исус Христос. Храмовата икона е рисувана от габровския живописец Христо Цокев и е негово дарение.
Останал ми е спомен за история, която разказва, че църквата е вкопана в земята, защото турците не разрешили нейния купол да бъде толкова висок, но в крайна сметка не намерих достоверни и исторически сведения за това и може би просто скалата, на която е построена, е била на по-ниско терасоводно ниво.
Соколския манастир се намира на 4км. от най-стария и най-известния етнографски музей на открито в България – “Етъра” и на 12 км. от Габрово, така че ако сте в този богат на исторически паметници и забележителности район, си струва да му отделите един-два часа за да се насладите на тишината, спокойствието и усещането за смирение, които излъчва той. Това може също да е и шанс да отдадете почит на участниците в Априлското въстание от габрпвския район, заплатили с живота си за преследването на идеята за свободна и мирна България.
Leave a Reply