Не знам дали заради Дон Кихот и Санчо Панса или заради това, че са нещо идващо от Ренесанса и оцеляло столетия на бурни промени и развитие, но вятърните мелници винаги събуждат в мен усещане за романтика, носталгия и малко наивитет.
Посетихме Заансе Шанс или Заансе Сханс /така и не бих могъл да напиша начина по който го произнасят местните/ по време на нашето посещение на Амстердам, Хаарлем и Аалсмеер. Понеже бяхме цяла седмица в Холандия отделихме по един ден за Маркен и Волендам и един ден за Заансе Шанс.
Заансе Шанс е общност от 18-ти и 19-ти век, която показва културното наследство от Златния век на областта Заан – първата индустриална зона в Западна Европа. Тук са разположени множество магазинчета, работилнички, ферми и разбира се – вятърни мелници, които са автентични сгради и са пренесени в етнографския комплекс през периода 1960 – 1970 г.
Не знам дали сте ходили на “Етър”-а край Габрово, но ако по някакъв начин трябва да опиша с две думи Заансе Шанс – то това би било холандския “Етър”. Мястото като цяло е изключително живописно и красиво, но разбира се, най-впечатляващата част са вятърните мелници.
De Cathаrina Hoeve
За да стигнеш до тях обаче, първо минаваш през фермата за производство на сирене и кашакавал De Cathаrina Hoeve.
Това е реално дейставащо мини стопанство, в което се отглеждат кози и се произвежда и продава козе сирене и други продукти от козе мляко. На всеки 2 часа се организират демонстрации за това как се приготвя козе сирене. Млякото се пресича за да се отдели изварата от суроватката, добавят се различни аромати, след което сиренето се осолява, пресова се и се оставя да съхне за ден, като се обръща по няколко пъти от всяка страна. На втория ден се складира в специално помещение където зрее поне 4 седмици преди да излезе за продажба в магазина на фермата.
Излизайки от De Catherina Hoeve попадате на крайбрежната алея на реката Заан. На нея са разположени и шестте вятърни мелници. Посещението на всяка една от тях е възможно срещу допълнително заплащане.
Има нещо много омайващо в гледката на вятърните мелници, характерния звук от въртенето на зъбчатите колела, повея на вятъра от махалото, сламения покрив и разбира се един дядо свирещ на малък симпатичен акордеон, който просто беше задължителния детайл за да дойде всичко на мястото си.
De Gekroonde Poelenburg
De Gekroonde Poelenburg е дъскорезница, която е построена през 1869 година. Името ѝ идва от нейния силует, който приличал на якетата, които носили работниците в дъскорезницата. Особеното на тази вятърна мелница е, че цялата ѝ конструкция лежи на дървени валове, което позволява горна ѝ част да се върти на 360 градуса в зависимост от посоката на вятъра. По този начин се улавя всеки вятър, независимо от посоката му и се дава повече мощ на дърворежещите машини.
De Kat
De Kat е цветната мелница “Котката”. Тя е построена през 1780 година. Произвежда цветове или по-скоро оцветяващи материали. Тропическа дървесина внасяна от чужбина се нарязва на малки трески в казан с помощта на големи длета и секачи. Треските на свой ред се смилат на прах от огромни камъни, всеки от които тежи между 5000 и 7000 килограма. Именно тези камъни са завъртани от силата на вятъра. Като завършек дървения прах се пресява в голям въртящ се варел. Художниците превръщали праховете в бои като ги смесвали с мазнина от ленени семена.
De Kat беше една от мелниците, които решихме да посетим. Вътре наистина е интересно и очарователно. Ароматът на прах, дървесина и старо дърво, дървената конструкция и огромните въртящи се камъни, чиято мощ усещаш от вибрациите на цялата мелница….
…. всичко ме връщаше в детските ми години все едно съм открил някакво ново приказно и тайнствено място.
По една скърцаща стълба се качихме на покрива – беше наистина вълнуващо изживяване. Всичко под краката ти се тресе и едновременно с това си съвсем близо до перките, от които се усеща мощ и енергия…. Гледката към река Заан и градчето Заандайк бяха чудесни, а обратния наклон на покрива и ниския парапет непрекъснато създаваха впечатлението, че всеки момент неизбежно ще полетиш към земята.
На входа, в магазина за сувенири, продавачът ни запита от къде сме. Ние му отговорихме, че сме от България и той помоли да изчакакме. Ровичка се за около минута из някакви чекмеджета и папки и в крайна сметка ни подаде една брошура описваща как работи мелницата и какво същост се случва в нея преведена на български. Бяхме поласкани и приятно изненадани. Рядко, да не кажа за първи път, ни се случва такова нещо.
De Zoeker
De Zoeker е мелница за производство на олио. Нейния произход не е съвсем ясен, но горната ѝ част е изработена през 1676 година, което е видно и от надписа поставен там. Тази мелница използва силата на вятъра и въртящите се камъни за пресоване на семена с цел извличането на олио.
След като се разходихме и покрай последните две мелници – Het Jonge Schaap /дъскорезница/ и De Bonte Hen /мелница за производство на олио/ попаднахме на една дървена къщурка, която ни зовеше с апетитни табели като “домашно пушена сьомга” и “сандвичи с домашно приготвена змийорка”.
Нямаше и грам колебание ! Беше обяд и нямаше начин да не дегустираме тези вкусотии.
Не сгрешихме ! Малкото кръчме беше много симпатично, а сандвичите наистина вкусни.
Семейството лебеди
Сега вече бяхме готови да се върнем обратно, да търсим място за кафе и да посетим последната мелница – De Huisman. Внезаплно обаче, в канала до нас се появи семейство лебеди. Бяха толкова грациозни и красиви. Интересно беше как малките лебеди неминуемо повтаряха движенията и поведението на своите родители. Лебедите се превърнаха в голяма атракция за посетителите и изнесоха цяла програма по плуване, къпане и начални уроци по летене.
De Huisman
De Huisman е мелница построена през 1756г. и се използва за произивдтсво на емфие и горчица. В подножието ѝ има симпатичен магазин за подправки и вкусотии.
След като приключихе с мелниците се отправихме към частта със заведенията и ресторантчетата за да пием по кафе. В тази част има и най-различни музеи /на шоколада, на времето и т.н../ както и работилници и занятчийници за порцелан, за производство на ликьор, на бъчви и други.
Работилница за дървени налъми
Много интерсна беше работилницата за дървени налъми. Пет пъти на ден, тук се правят демонстрации за изработката им, в които можете да видите как от едно трупче дърво се получава цветен пъстър и удобен налъм. В магазина имаше изключително пъстро разнообразие от цветове и видове. Неочаквано за мен се оказа,че налъмите не са толкова неудобни, а на всичко отгоре запазват топлината в ходилата и предпазват от намокряне, което е било особено важно за хората живеещи заобградени от вода, езера и блата.
Пълната галерия със снимки от Zaanse Schans можете да разгледате в страницата на Iskamdaletya във Facebook тук ->
Полезна инаформация
Официален уеб сайт – www.dezaanseschans.nl
Zaanse Schans app – приложение с безплатен гайд и историческа информация
Транспорт – с влак от централната гара на Амстердам до гара Koop Zaandijk /17 мин/ и после 15 минути пеша от гарата до етнографския комплекс. С автобус – автобус 391 от централна гара Амстердам /40 минути/. Спирката е точно пред входа на Заансе шанс. Автобусите пътуват на всеки 15 минути. Пред входа има и платен паркинг, ако решите да пътувате с кола. Разстоябието от Амстердам е 20 км.
Не пропускайте и другите прекрасни места наоколо – Амстердам, Маркен, Хаарлем, Аалсмеер….