Само на час и петнадесет минути с кола от Бургас, в сърцето на Странджа планина се намира екопътеката „В царството на зелениката“. Екопътеката е прекрасно решение за бягство сред природата. Възможност да се потопиш в прохладата и тишината на вековната дъбово-букова гора, в основата на която се е развихрила вечно зелената и уникална за Европа Странджанска зеленика.
По маршрута на екопътеката на Странджанската зеленика, ще срещнете различни типични за района растения и животни, като 6 от тях са ендемити, които се срещат само с Странджа планина. Разбира се най-известният от тях е Странджанската зеленика, която може да превърне
вашата разходка по маршрута на екопътеката в розово-лилаво пиршество за сетивата,
ако я посетите в периода от средата на месец май до средата на месец юни.
Как се стига да екопътека „В царството на зелениката“?
Екопътеката на Странджанската зеленика се намира на 85 км. южно от Бургас. Тя започва от центъра на село Кондолово. До селото може да се стигне по няколко маршрута. Единият е в посока Малко Търново, като трябва да се внимава да не се пропусне отбивката за село Визица. Тя се намира малко след Индже Войвода.
Вторият маршрут е през Царево, като екопътеката на Странджанската зеленика се намира на 24 км от Царево в посока село Изгрев.
Колко е дълга екопътеката „В царството на зелениката“?
Екопътеката на Странджанската зеленика е дълга 4,4 км. Тя представлява кръгов маршрут, който се преминава за около 2 часа, 2 часа и половина. Разбира се продължителността на прехода зависи от времето за почивка и снимки, което ще отделите по време на своята разходка.
Каква е трудността на екопътеката „В царството на зелениката“?
Разходката по пътеката не е трудна, няма много денивелация и е подходяща за всички възрастови групи организирани и индивидуални туристи. Има вероятност при силни дъждове, пътеката да стане хлъзгава и разкаляна, но в общия случай, тя е просто е една много приятна разходка по почвен маршрут в сенчеста гора.
Има ли места за почивка на екопътеката „В царството на зелениката“?
По протежение на маршрута на екопътеката има няколко места за освежаваща почивка, където можете да хапнете по един сандвич и да пиете глътка вода. За съжаление, по целия маршрут няма от къде да си налеете вода, така че е добре да предвидите необходимото за вас количество.
Какво може да се види на екопътеката „В царството на зелениката“?
Екопътеката „В царството на зелениката“? предлага приятна и лека разходка в букова гора, която се движи ту от едната ту от другата страна на Мъзевския дол, който се пресича чрез живописни дървени мостчета. По време на разходката ще научите повече и ще срещнете:
- Природен парк „Странджа“
- Горите на Странджа планина
- Странджанка зеленика
- Колхидски джел
- Странджанска боровинка
- Подезичен залист
- Лавровишня
- Източен лопох
- Село Кондолово
Природен парк „Странджа“
Природен парк „Странджа“ заема централната част на Странджа планина с излаз на Черноморско крайбрежие и има площ от 1161 кв.км. през 1995г. той е обявен за най-голямата защитена територия в България. Паркът опазва един от двата най-големи дъбови горски масиви в Европа. Единствено тук на континента са запазени гори на умерения климат с вечнозелен лавровиден подлес. В природен парк „Странджа“ могат да се срещна няколко ендемита, най-известния от които разбира се е Странджанската зеленика.
Горите в Странджа
Горите в Странджа планина покриват повече от 80% от площта ѝ. Странджанските гори са много по-различни от горите в останалата част на континента. Това са т.нар. листопадни, широколистни гори с вечнозелен подлес. Те са оцелели не само заради отсъствието на активна човешка дейност, но и благодарение на специфичните климатични условия. Най-характерните дървесни видове за странджанските гори са източният бук, източният горун, цер и габър.
Най-отличителната им особеност обаче са вечно зелените храсти в основата на дърветата. Това са Странджанска зеленика, лавровишня, странджаснко бясно дърво, колхидски джел и странджанска боворинка. Те предават зелено очарование на гората дори през зимните месеци, когато листата на дърветата са окапали. Често окото могат да зарадват цветовете още на кавказката иглика, пролетно ботурче, чашковидна звъника и някои видове орхидеи.
Странджанска зеленика
Странджанската зеленика е висок вечнозелен храст, който цъфти основно в периода от средата на месец май до средата на месец юни. Растението е от рода на рододендроните / Rhododendron ponticum/. Цветовете са изключително нежни и красиви лилало-розови мини букетчета. Странджанската зеленика е ендемит, който се намира само в Странджа планина и е защитен вид, включен в Червена книга. Откъсването и цветовете е строго забранено.
Колхидски джел /Илекс/
Колхидксия джел /ilex colchica/ е оцелял от Терциера до наши дни, но в Европа се среща единствено в Странджа. Видъд е защитен съгласно българското законодателство и е включен в Червената книга.
Странджанска боровинка
Странджанската /Кавказка/ боровинка /Vaccinium arctostaphylos/ е оше един древен вид, чийто европейски представители се срещат само в Странджа планина. Видът е оценен като застрашен в Червената книга и е защитен от Закона за билогичното разнообразие и от Бернската конвенция.
Подезичен залист /Рускус/
Подезичният залист /Ruscus Hypoglossum/ е вечно зелено многогодишно тревисто растение или полухрастче с хоризонтално коренище и слабо разклонено надземно стебло. Върху стеблото са разположени заострено елипсовидни, кожесто небодливи листа. Ако се вгледате внимателно в тях, ще видите, че върху горната повърхност на тези листа стърчат други дребни листчета, а в тях са сгушени дребни цветове.
Лавровишня
Лавровишнята /Laurocerasus Officihalis/ е вечено зелено дръвче или храст с височина от 2 до 6 метра. Листата му са тъмнозелени и лъскави и могат да стигнат дължина от 25 см. Лавровишнята цъфти с малки бели цветове в месеци от април до юни. Плодът прилича на вишня. Рой е костилка обвита в месеста обвивка, която става черна когато узрее. Плодът не се яде, а семената му са отровни. Препоръчва се дори листата на вишнята да не се докосват, защото при нараняване те отделят циановодородна киселина.
Източен Лопох
Източният лопох / Trachystemon orientalis/ предпочита сенките на влаголюбивите широколистни гори. Едрите му зелени листа, въпреки твърдите власинки по тях, са любима храна на горските обитатели. Дребните синьо-виолетови цветчета, в които цъфти са разположени на високи разклонени стебла. Многогодишното тревисто растение е записано в Червената книга като рядък вид.
Село Кондолово
Село Кондолово е едно от тези места в България, в които имаш чувството, че времето е спряло. Там където чуваш само тишина и жужукането на пчели и насекоми. В селото официално живеят около 15 жители. Селото има малък площад и може би около 150 къщи. В повечето от тях има запазена самобитната култура и архитектура на миналото.
Кога е най-подходящо да се посети екопътеката „В царството на зелениката“?
Пътеката може да бъде посетена целохгодишно, но разбира се, за да се насладите на пълния и чар и красота е добре да го направите в края на месец май или началото на месец юни, когато цъфтежа на Странджанката зеленика е в своя пик и разходката по пътеката се превръща във впечатляващо и изключително красиво, розово-лилаво преживяване.
Какво друго може да се разгледа и посети в района на екопътеката „В царството на зелениката“?
В близост до екопътеката „В царството на зелениката“ се намират емблематични за културно-историческото наследство на България и Странджа планина села като село Кости и село Българи, където е възникнало и все още съществува нестинарството в България. В близост се намират и други две екопътеки – “Марина река” и “Градът на мъртвите”, както и красивите водопади Докузак и Корубят. Самото село, от което започва екопътеката „В царството на зелениката“ – село Кондулово е интересно и спокойно селце, в което е сниман филмът „Господин за един ден“.
Цялата галерия със снимки от разходката ни по екопътека “В царството на зелениката” можете да разгледате във Facebook страницата на Искам да летя на този линк.
Разгледайте и другите забележителности в района на Бургас като село Бръшлян, Градът на мъртвите в Странджа, тракийското светилище Бегликташ, Бакърлъка, Природозащитен център за наблюдение на птици “Пода”, Аква Калиде и други интересни места.
