Винаги съм обичал Рила. Живея на морето и не съм голям планинар, но по непонятни за мен причини, винаги когато сме тръгвали за почивка на планина съм се насочвал към Рила. Изкачвал съм връх Мусала, изкачвал съм Мальовица, ходил съм на седемте Рилски езера и съм се разхождал по екопътека „Бели Искър“. Ходил съм даже и на 5-дневен преход от Боровец до Рилски манастир… Пирин планина винаги е оставала някакси настрана …. Докато не открих нейната прекрасна и неописуема красота!
През есента решихме да разгледаме и този регион. Направихме си резервация в Катарино и започнахме да планираме как да комбинираме спа почивката с приятна разходки в планината.
Хижа Вихрен
Като естествен първи избор за лека еднодневна разходка се оформи маршрута до Муратовото езеро. Начална точка на маршрута е хижа Вихрен /1972 м. надморска височина/, която се намира на 16 км от Банско, но разстоянието се взима за около час с кола. Пред хижата има паркинг за десетина коли и ако той е пълен, ще трябва да търсите място за паркиране някъде по пътя. Самият път е доста тесен, така че колкото по-рано пристигнете, толкова по-малко време ще изгубите в търсене на място за паркиране.
Байкушевата мура
По пътя към хижа Вихрен ще минете покрай Байкушевата мура – официално, най-старото дърво в България, на възраст над 1300 години. Дървото от вид Черна мура, високо е 26 м., има дебелина 2,6м. и обиколко 7,6 м. Открито е от лесовъда Константин Байкушев през 1897г. по време на експедиция за прочуване на дървесните видове в България. Със специален инструмент наречен „Преслеров свредел“ е изваден дървесен пръстен от мурата и по дължината на радиуса му са преброени годините, които през 1897г. са били 1200. До Байкушевата мура се стига по специално изградено дървено стълбище. Нямаше как да пропуснем това съхранило толкова много история и време в себе си дърво.
На паркинга пред стълбището към Байкушевата мура има капанче, на което в края на прехода може да хапнете някой пирински специалитет като боб със сланина например 🙂
Пукнатия камък
След като стигнахме до хижа Вихрен поехме по пътеката към Муратовото езеро. Тя поема на ляво като хижата остава зад вас. Маркировката по пътеката е синьо и жълто, като синята маркировка води към хижа Синаница, а жълтата към хижа Яне Сандански. След малко изкачване излизате на поляна, на която има разхвърлени няколко скални отломъка единият от които е известен като Пукнатият камък.
Мостчето над река Бъндерица
Следва около 10 минутна разходка, преди да пристигнете до дървеното мостче, на което пътеката се разделя на две. Това е едно от най-красивите места по пътеката и задължително място за снимка. Изглежда като специално направено и подредено кътче за снимки. За пореден път се убедих,
че природата е уникален художник и творец и тук можех само да съзерцавам и да дам шанс на сетивата си да се изпълнят с хармония и щастие.
Важно е да не минавате по мостчето, а да продължите по пътеката, така че река Бъндерица да остане от лявата ви страна.
Местността Равнако
Малко след мостчето се минава през местността Равнако – равна поляна, която според някои представлява дъното на отдавна пресъхнало езеро. След поляната ви чака най-трудната част от маршрута – Каменната река. Стръмно изкачване по морени, което продължава около 30 минути и нас поне доста ни задъха.
След изкачването се озовавате пред малко поточе като пътеката върви по десния му бряг. Остават ви още около 5 минути преди пред вас да се открие впечатляващата красота на Муратовото езеро.
Муратово езеро
Муратотово езеро се намира на 2230 м. надморска височина, в северозападната част на Бъндеришкия циркус и на изток от Муратов връх. То с площ от 12,9 дка и дълбочина от малко над 3 метра. Водите му обаче за изключително чисти и обиколката по възвишенията около него предлага възможности за страхотни гледки и снимки.
За съжаление, когато ние го посетихме беше облачно и мъгливо и само в кратките минути, в които слънцето успяваше да пробие облаците, успявахме да добием представа за красотата на това чудесно място от българската природа и от Пирин планина.
Полезно
- Продължителност на целия маршрут /отиване и връщане/ – 3ч. Трябва да имате предвид, че тези 3 часа включваха съвсем спокойно ходене, с време за почивки и фото паузи. По принцип маршрута може да бъде преминат и за 2 часа с по-темпово ходене.
- Никъде по маршрута няма вода, така че е добра идея да тръгнете по него като предварително си вземете вода.
Цялата галерия със снимки от разходката от хижа Вихрен до Муратовото езеро и Байкушеавата мура можете да разгледате във Facebook страницата на Искам да летя тук
Leave a Reply