Ponte Vecchio

Тоскана – любовта от пръв поглед съществува – част 1-ва – Флоренция

Пътуването ни до Тоскана започна със смешен момент. То беше изненада за Ради по случай нашата 10 годишнина и тя не знаеше нито къде отиваме, нито за колко време. Казах и само да се вземе удобни дрехи и обувки за няколко дни.Така се озовахме на гишето на Wizzair на летище София, където правеха чек ин за няколко полета едновременно. В момента, в който дойде нашия ред и аз се наведох за да изкарам паспортите от чантата служителката попита Ради за къде летим. След няколко мига конфузно мълчание, Ради отговори “Мииии не знам”. Можете да си представите изумения поглед на служителката на гишето и моята супер широка и доволна усмивка в този момент. 🙂 Много забавно ми беше !

През Апенините

Кацнахме на летището в Болоня в 07:30ч. сутринта. Взехме си колата под наем и се втурнахме към новото ни приключение. Едва в колата Ради разбра, че отиваме във Флоренция. Осъзнахме, че сме в Италия още с първите бибиткания от нервни шофьори, които получихме няколко минути след излизането от летището. Няколко коли демонстративно профучаха покрай нас докато търсехме кой изход да хванем. Сайта viaMichelin, който между другото е изключително полезен когато планирате пътуване с кола, защото предлага различни маршрути в зависимост от това дали искате бърз, красив или безплатен път от точка А до точка Б, показва приблизителна продължителност на пътуването и приблизителната му себестойност, ни предложи няколко маршрута. Първия беше по магистралата, който беше 108 км. и се и минаваше за около час. Аз обаче му зададох да ми предложи живописен маршрут защото искахме още от начало да се потопим в истинската Италия. Така поехме по маршрут, който е 140 км, прекосява Апенините и се изминава за около 4 часа. Насладихме се на изключителни пейзажи. Навигацията ни прекара през тесни и красиви планински пътища, които бяха в отлично състояние и само това, че бяха наистина тесни и трябваше да внимавам докато шофирам, не ми позволи да се наслаждавам напълно на гледките. За сметка на това на Ради душата вече летеше из простора.

Поляни с полски цветя, остри планински зъбери, семейни имения с каменни къщи…идилия и красота!

Спряхме на няколко места за снимки и след около 4 часа шофиране се забихме в трафик хаоса на Флоренция. Това, което трябва да се знае за почти всички градове в Италия и което е кошмара на шофьора там, е Zona Traffico Limitato /ZTL/. Това са зони в центъра на градовете, в които е забранено влизането с кола, освен ако нямаш предварително издадено разрешително за това. Зоната е обозначена само с пътен знак и камера зад него и ако не видиш знака внимавайки да не отнесеш някой скутер и влезеш в зоната без да имаш такова разрешение глобата е между 200 и 300 евро.

Флоренция

Хотел Караваджо

Пристигнахме в хотел Caravaggio малко след обяд. Хотелът се намира на границата на ZTL зоната, а колата оставихме на платен паркинг, който се намираше на около 3-4 минути пеша от хотела. така бях сигурен, че хотелът е близо до центъра на града и в същото време колата ще стои извън забранената зона. Хотелът беше типичен италиански хотел – стара сграда, малка рецепция, почти никакво фоайе с два стари фотьойла, скърцащи стълби и тесен асансьор. Стаята имаше нужда от проветрение, но дървените капаци на прозорците и старинните мебели някак си се вписваха добре със удобствата на съвременния живот.

Уличките из центъра

Хвърлихме багажа и излязохме навън защото бяхме много гладни, а и нямахме търпение да се потопим в атмосферата на Флоренция. Още с излизането от хотела се озовахме в плетеница от малки и тесни павирани улички, по които преминаваха коли, профучаваха скутери, туристи щъкаха напред назад, а всяко местенце беше оползотворено за магазинче или ресторант. Буквално видяхме парко място на улицата между две коли направено на веранда и на нея две масички с по 4 стола. Всичко това придаваше необикновен чар на преживяването. Първото място, където седнахме да обядваме беше туристически капан. Симпатични масички, карирани покривчици хубава гледка към улицата и за съжаление абсолютно безвкусна кухня.

След като все пак се заситихме, вече бяхме готови за голямото ходене. Аз като тръгна да разглеждам нямам спиране, а и усещането да се разхождаш по места, където всъщност е дадено началото на съвременна Европа, където са живели и работили Леонорадо, Милеланджело, Джото, Ботичели, Галилео Галилей, Макиавели, Данте …..едни от най-известните творци и едни от най-великите умове в историята на човечеството определено беше вълнуващо. Не случайно наричат Флоренция “люлката на Ренесанса”. Тук е създадено голяма част от световното културно, научно и историческо наследство.

Флоренция е история, изкуство и съвремие оплетени в необикновен и неповторим чар.

В продължение на два века, този малък град е бил най-богатия и най-влиятелен град в Европа. Накъдето и да се обърнеш, от където и да минеш виждаш история и изкуство.

Катедралата Санта Мария Дел Фиоре и баптистерията

Не ни отне много време шляене по улиците за да стигнем до един от основните площади в историческата част на Флоренция – Пиаца дел Дуомо. Тук са разположени катедралата Санта Мария Дел Фиоре и баптистерията Сан Джовани. Баптистерията е построена около 1100г. и в нея по традиция, която продължила чак до края на XIXв., са кръщавани децата на флорентинските фамилии включително и тези на Медичите и другите знатни фигури на Ренесанса. Тя е известна още и с райските врати, 10-те бронзови панела за които, са изработвани в продължение на 27 години и имат невероятно детайлен релеф, а образите в тях са създадени в перспектива, което е революционно за времето си. Когато Микеланджело видял вратите, той казал, че са достойни за рая. От там останалo и името им.

Ако баптистерията е впечатляваща, то не знам какво да кажа за катедралата Санта Мария Дел Фиоре. Изключително елегантна и красива катедрала.

Изработена от бял, зелен и розов мрамор тя е толкова нежна и ефирна. Същевременно безбройните детайли по фасадата и придават допълнителна изящност и великолепие.

Освен, че е една от най-големите катедрали в Европа /по-големи от нея са само Сейнт Пол в Лондон, Св. Петър във Ватикана и Дуомо в Милано/, Санта Мария Дел Фиоре е и катедралата с най-големия тухлен купол в света. Той е  изключително архитектурно решение на Брунелески, което било революционно за своето време. Купола има вън-на и вътрешна обвивка, като вътрешната обвивка е построена от над 4 млн. тухли подредени в рибена кост.

Пиаца де ла Синьория

На две три минути пеша от катедралата в посока към река Арно се намира другия най-важен площад във Флоренция – пиаца де ла Синьория. Тук са разположени Палацо Векио или Стария дворец, Лоджия дей Ланци, фонтана на Нептун, световно известната статуя на Давид изработена от Микеланджело, както и една от най-големите и най-богати художествени галерии в света – Уфици.

Палацо Векио е мястото където е заседавала градската управа, преди Медичите да го превърнат в свой дворец, на което пък се дължат изключителните стенописи и интериор. На по-късен етап Медичите се местят в новия си дворец Палацо Пити и от там идва името Стария дворец. Тъй като е построен изцяло от камък, този дворец прилича повече на крепост, особено с високата 94 м часовникова кула в него. В наши дни в тази сграда се помещават градския съвет и кмета на Флоренция.

Лоджия дей Ланци пък е аркада превърната в галерия на открито. Там има множество скулптори и статуи като прочутата “Персей с главата на медуза”. С лице към лоджията е обърнат и Давид на Микеланджело, въпреки леко срамежливия му поглед 🙂 За съжаление не разбирам много от изкуство, но е интересно да видиш как добре е изваян камъка и колко детайлно и правдоподобно са изработени различните статуи и скулптори. Емоцията, която издават лицата на статуите е толкова ясна и добре изразена. Ако се вгледаш в тях ще си помислиш, че всеки момент ще оживеят.

На мен обаче любим ми стана фонтана на Нептун. Има нещо величествено и леко плашещо в него. От статуята на Нептун струи мощ и власт. Има решителност в погледа, която подчинява или поне аз така го усетих….

В непосредствена близост до Палацо Векио се намира и една от най-големите художествени галерии в света – Уфици. Тя е събрала цялата колекция на Медичите и включва шедьоври на Леонардо да Винчи, Ботичели, Джото, Микеланджело и много други. Любопитна подробност е, че цялата тази колекция оценявана на стотици милиони, ако въобще има цена, е подарена на Флоренция от последната наследничка на Медичите при едно единствено условие – никога да не напуска границите на Флоренция. Билетите за Уфици се купуват онлайн предварително. Другия вариант е да се чака няколко часа на опашка без да има гаранция, че ще успееш да влезеш и разгледаш.

Понте Векио

След като се снимахме пред копието на Давид /оригиналът е изложен в друг музей – Галерията на академията/ минахме под арките на Уфици и се оказахме пред символа на Флоренция – Понте Векио или Стария мост. Много ми напомня за моста на Кольо Фичето в Ловеч. Много красив и очарователен мост. От двете му страни са разположени магазинчета за злато, кожени изделия и сувенири. В сегашния си вид мостът е построен през 1345г. и дори нацистите през втората световна война се смиляват над него като той остава единствения не взривен мост във Флоренция при тяхното оттегляне.

Пицария Нерон /Trattoria Nerone

Започна да се свечерява, а и ние доста се поизморихме за това решихме да си изберем някоя пицария по пътя обратно към хотела. Не знам дали беше късмет или интуиция, но се набутахме в едно страхотно местенце. Влязохме да разгледаме интериора и се озовахме в един прекрасен вътрешен двор. Не ни трябваше нищо повече. Знаехме, че това е мястото. Поръчахме си вино, пица и паста и се отдадохме на блаженство и леко чревоугодничество. Денят беше прекрасен!

На следващата сутрин се събудихме в отлично настроение и с предчувствие за хубав ден. Закусихме на една малка и прекрасна тераса в хотела и се отправихме към двореца Пити и неговите градини Боболи. Нямахме търпение да се потопим отново в неповторимата атмосфера на лабиринта от тесни улички, стари сгради и симпатични малки кафенета, ресторанти и магазинчета. От нашия хотел до двореца беше около половин час пеша. Прекосихме река Арно по един от другите мостове за да можем да видим и да снимаме още веднъж моста Понте Векио, но от другата му страна .

Двореца Пити

Двореца беше типичен ренесансов дворец, изключително пищен и богато украсен, с копринени тапети, множество портрети, огромни картини и стенописи. В двореца се намират няколко различни музея – Кралските апартаменти, музея на порцелана, Галерия Палатина – художествена галерия с шедьоври на ренесансовото изкуство, музей на среброто и музей на старинните костюми. Разглеждането им отнема много време и е доста изморително.

След като приключихме с музеите се потопихме в дворцовата градина. Градините Боболи са използвани за прототип на Люксембургските градини в Париж и на градините във Версай. Те представляват огромен парк с множество езерца, фонтани, Египетски обелиск, лабиринт, изкуствени пещери, зелени тунели и оранжерия от тези красивите изработени от ковано желязо. Отне ни може би 2 часа дори и повече да стигнем от единия край до другия и да минем по алеите, по които знаехме, че има интересни неща. Да не пропусна, че тук се насладихме и най-прекрасните панорами на историческата част на Флоренция от другата страна на реката.

Честно казано след като приключихме с двореца и градините бяхме изтощени и физически и емоционално. Сетивата се насищат от многото впечатления и красота и в един момент като че ли спират да възприемат. За това решихме да се отдадем на друг тип удоволствия, за които Италия е най-доброто място в света – кафе и сладолед 🙂 Явно не бяхме единствените защото на площада пред двореца беше пълно със хора седнали или направо легнали на земята. Млади двойки които се гушкаха и целуваха или шумни групи от приятели.

Църквата Санта Кроче

След като си починахме се отправихме отново към историческия център на Флоренция за да видим и последната забележителност от списъка ни – църквата Санта Кроче. Подобно на катедралата и тя е облицована в различни цветове мрамор, което и предава неповторима елегантност и изтънчена красота. Това, с което е известна тя обаче, не е нито нейната фасада, нито прекрасните орнаменти или пък огромните и красиви порти. Санта Кроче е пантеон на най-великите флорентинци. Тук са погребани Микеланджело, Макиавели, Галилео Галилей, Джакомо Росини и много други световно известни личности.

Италианската кухня

Може би няма друга държава в света, която толкова добре да съчетава богата история и култура, красиви градове, прекрасна природа и невероятна кухня. За италианците вкусната храна, отличното вино, неповторимия сладолед и първокласното кафе са ежедневие. Те са в душата им както и култа към красивото. Няма да се впускам в подробности защото по темата е писано и писано. Има някои неща обаче, които в никакъв случай не трябва да пропускате да пробвате докато сте Флоренция .

Почти престъпление е да сте ходили във Флоренция и да не опитате стек по Флорентински

Оригиналния стек по Флорентински се приготвя от месото на женско теле от породата Кианина /от Вал ди Киана – долината на Киана/, която се отглежда в Тоскана.Телето трябва да не е раждало, да е отглеждано на свобода и да е на възраст между 16 и 22 месеца. Месото е разрез от гръбната част на телето включваща контра и бон филе с дебелина между 5 и 7 см. Големината му обикновено е между 1,300 до 1,700 кг. При приготвянето не може да има интерпретации. Пече се задължително на огън от дърва по формулата 7-7-7, което означава 7 см. дебело, 7 минути се пече от едната страна, 7 от другата. Цената му в заведение започва от 50 евро, но е порция за поне двама човека и е превъзходен. А и колко пъти ще ви се случи да ядете стек по Флорентински във Флоренция. Трябва да си призная, че водих здрава битка с него, но колкото и да ми беше вкусен /а той беше много вкусен/ и въпреки помощта на Ради не можах да го изям целия. Ценителите препоръчват консумацията на Флорентината /другото име на стека по Флорентински/ задължително със вино от сорта Сан Джовезе в чистия му вид, без никакви купажи.

Бобът по флорентински е традиционната гарнитура за стека по флорентински. Не че остава много място за боба, но е овкусен по специфичен начин въпреки, че на пръв поглед изглежда като нашата бобена салата, но без лук.

Сладоледите Vivoli – сладоледът в Италия почти навсякъде е прекрасен, но ние търсихме точно определена сладоледаджийница или джелатерия. Бях чел за нея в National Geographic. Gelateria Vivoli се намира в близост до църквата Санта Кроче, на едно малко площадче и продава сладолед от 1929 г. Малко е трудна за откриване, но пък веднага разбираш, че си стигнал до нея по опашката, която чака своя ред да се докосне до блаженството от техните сладоледи. Има най-различни вкусове.Плащаш си за размер чашка като във всеки размер влизат точно определен брой топки сладолед. След като си платил отиваш пред витрината със сладоледи и си избираш видовете, които искаш.

Все още помня вкуса на сладоледа с ориз. Имаш усещането, че ядеш сутляш, но студен и много вкусен с хомогенен състав и текстура, която гали езика и небцето.

Плодовите видове пък бяха, толкова автентични, че инстинктивно започваш да дъвчеш за да преглътнеш плода. Толкова истински беше аромата и вкуса на ягода, праскова, лимон….Имаше може би около 30 вида сладолед, ние опитахме 6-7 и всички бяха прекрасни.Този сладолед наистина има различен и запомнящ се вкус.

От друга страна , ако не ви се харчат много пари по ресторанти, винаги правилен избор е да си купите бутилка вино и да минете през новия пазар за да гарнирате виното с различните видове прошуто и сирена. Шанс да сбъркате почти няма. Разнообразието е огромно, но вкуса и качеството са по принцип превъзходни.

 

Пълната галерия от пътешествието ни до Флоренция можете да разгледате във Facebook тук.

Втората част на пътеписа – Тоскана – любовта от пръв поглед съществува – част 2-ра – Сан Джиминяно и Виа Киантиджана – можете да прочетете тук ->

Тоскана – любовта от пръв поглед съществува – част 3-та – вкусна храна и превъзходно вино – разходка из Монталчино, Пиенца и Монтепулчиано можете да прочетете тук ->

Четвъртата част на Пътеписа за Тоскана – Тоскана – любовта от пръв поглед съществува – част 4-та – Сиена и историята на Екскалибур, мечът на крал Артур можете да прочетете тук ->

Полезни връзки:

Ето и един изключително полезен сайт с информация за Флоренция, който ми помогна много при планирането на нашето пътуване.

 

 

 

Leave a Reply