Круиз до Източни Кариби с Carnival Breeze – част 3-та – Сейнт Мартен /St Maarten/

След два дни по море първата ни дестинация беше остров Сейнт Мартин /St Maarten или Sint Martin/. Островът е известен с двете си имена поради факта, че част от него се води холандска територия, а другата част френска. Когато избирах какво да правим в Сейнт Мартин бях сигурен, че искам да видя Maho beach – плаж, който е разделен от пистата за кацане на летището само от един двупосочен път и телена ограда. Кацайки самолетите преминават буквално на 2-3 метра над главите на хората а гледката и усещането са уникални. От друга страна знаех, че този плаж е много популярен и е буквално претъпкан с хора за това реших да отделим няколко часа на съвсем близкия Mullet Bay Beach, а след това да отидем пеша /около 10 минути разходка/ до Maho beach, да погледаме самолетите около час и след това да се върнем обратно на кораба.

Плажът Мулет бей/Mullet Bay beach

Организацията в Сейнт Мартин е доста добра. Непосредствено след излизане от бариерата на пристанището са разположени стоянките за такси като са разпределени по плажове и локации, за които са предназначени. Такситата, както на повечето карибски острови са мини ванове, които събират между 8 и 10 човека и тръгват едва след като се напълнят при точно определена тарифа на човек. За щастие нашето такси бързо се напълни. Шофьорката ни разказваше интересни неща за острова. Как повечето бракове били смесени. Как децата знаели френски и холандски за да могат да се оправят в двете части на острова, а в училище учили на английски, как на места трафика става ужасен и можеш да попаднеш в задръстване за повече от час / на остров !!!!/, как основната храна била морската, но отново всяка част на острова си имала типични рецепти и начини на приготвяне и т.н. Пътувахме около половин час до Mullet bay, като бяхме доста впечатлени от гледката на Simpson Bay – съчетание между яхтено пристанище, няколко хотела и живописен залив с няколко малки островчета в него. Пътя се спуска от високо към Симпсън бей, така че панорамата към залива беше наистина великолепна.

Mullet bay се оказа много добър избор. Прекрасен, недълбок плаж, с пясъчно дъно и лазурно синьо и много бистро море. В централната част се предлагат чадъри и шезлонги, но в двата края има свободна плажна ивица с крайбрежни дървета, които предлагат прекрасна естествена сянка – като парк на плажа. Ние си избрахме едно местенце в лявата част на плажа когато си обърнат с лице към морето. Бях чел, че там има малко скали и хубаво място за шнорхелинг. Температурата на водата през януари беше 27°С, така че децата директно се цамбурнаха в морето. Веднага се чуха възторжените им възгласи от многообразието от риби, на които се натъкнаха. Рибите се виждаха и без да се гмуркаш в морето. Изкарахме 3-4 прекрасни часа на този плаж. Минаха неусетно. Плувахме наслаждавахме се на подводния свят, децата си вадеха морски съкровища – необичайни за нашето море камъчета, миди и други морски образувания. Синьото на морето те омайва и попадаш в един свят на безвремие. Усещаш само лекия повей на вятъра и едва доловимия плисък на вълните, които нежно докосват тялото ти, а пъстрите цветни рибки си плуват около теб без въобще да отчитат твоето присъствие….

Блаженство ! Няколко часа ни се сториха като миг.

Махо бийч /Maho beach

Не ни се тръгваше въобще, но трябваше да отидем в ранния следобед до Maho beach за да видим как кацат големите самолети, които пристигат по това време от Европа. Минахме през едно поизоставено голф игрище и след не повече от 10 минути бяхме на Maho beach.

Впечатляващо ! Виждаш самолета като малко точка над морето и след няколко секунди огромното му туловище и рев на моторите се изсипват отгоре ти.

Буквално имаш чувството, че ако подскочиш ще докоснеш корема на самолета. Всички бяхме впечатлени. Плажът наистина беше претъпкан и буквално нямаше никакво място за хавлии, а и морето явно беше превзело част от плажната ивица следствие на вълнение или буря. Кацането на самолетите беше уникално, но когато едни Airbus A380 на KLM заходи за излитане всичко стана някак си сюрреалистично – от момента, в който пилотът помаха приятелски с ръка на струпалите се туристи до момента, в който двигателите бяха форсирани за излитане и хора буквално бяха издухани от въздушната струя в морето. Не знам дали има друго такова летище в света, но тази гледка наистина се запечата за дълго в съзнанието ми.

Филипсбърг /Philipsburg

След като се нагледахме на самолетите се качихме на едно такси и се върнахме обратно на пристанището и кораба. Децата бяха доста изморени, така че решиха да останат в каютата, а аз слязох отново защото исках да разгледам Philipsburg. Радвам се че го направих. Типична островна крайбрежна алея с пъстри барчета, ресторантчета и кафенета, живописен плаж, палми, кокосови орехи и сергии. Влязох в няколко магазинчета за сувенири и се запътих обратно към кораба. Бях много щастлив, че успях да си намеря книжка пътеводител и да я добавя към колекцията си.

Цялата разхода от кораба до крайбрежната алея на Philipsburg и обратно до кораба ми отне около час и ме зареди много позитивно не знам защо. Прибрах се на кораба с усмивка и бях готов за вкусна вечеря и за отплаване към следващия остров – Антигуа.

Цялата галерия от Сен Мартен или Сейнт Мартин можете да видите във Facebook тук.

Круиз до Източни Кариби с Carnival Breeze – част 1-ва – корабът можете да прочетете тук.

Круиз до Източни Кариби с Carnival Breeze – част 2-ра – качване на борда и дни на море можете да прочетете тук.

Круиз до Източни Кариби с Carnival Breeze – част 4-та – Антигуа /Antigua/ можете да прочетете тук.

Круиз до Източни Кариби с Carnival Breeze – част 5-та – Св. Томас /St Thomas/ можете да прочетете тук.

Круиз до Източни Кариби с Carnival Breeze – част 6-та – Amber Cove /Доминиканска република/ можете да прочетете тук.