Чудех се кое би било най-подходящото заглавие на пътеписа за Седемте рилски езера и внезапно в главата ми изскочи заглавието – “Седемте рилски езера – прекрасно, прекрасно, прекрасно!”. Прекрасно е защото това беше една изпълнена детска мечта. Прекрасно е защото децата ми бяха изключително щастливи и въодушевени и защото споделих този миг с тях и с Ради – моя съпруга и най-добър приятел.
Прекрасно е и защото гледката от Езерния връх е наистина обаятелна и пленяваща. Провокира сетивата ти и те кара да настръхваш.
Цялата ни разходка до Седемте рилски езера беше едно магическо преживяване. Бях изчел доста неща за това как се стига, от къде се тръгва, колко се върви и т.н., но когато на 29 юли се оказахме на началната станция на лифта до Паничище се оказа, че ни очакват изненади – температурата горе на хижата беше 4 градуса….. в средата на юли…. и на това отгоре всичко беше потънало в мъгла. Миг колебание защото все пак бяхме с деца, но в крайна сметка решихме да се качим на хижата и там на място да решаваме какво да правим.
Лифт “Рилски езера”
И така рано сутринта тръгнахме от Боровец където бяхме отседнали за нашата лятна планинска почивка. Шофирахме около час до Сепарева баня, от там още петнадесетина минути до Паничище и малко преди Паничище отбихме в дясно за паркинга на лифта.
Паркингът струва 5 лв./кола и е доста голям. Началната станция на лифта се намира на 1585м. надморска височина, а крайната на 2100 м. От началната станция на лифта до хижа “Рилски езера” можете да стигнете за около 20 минути с двуседалковия лифт /цената на двупосочния билет е 18 лв. за възрастни и 12 лв. за деца до 12 години /. Горе долу за същото време можете да стигнете и с джип /цената е около 50 лв. в едната посока/ или пък за около 2 часа пеша.
Ние пристигнахме на долната станция към 8:45ч. с желанието да избегнем големите опашки и да имаме повече време за езерата. Времето обаче не беше много с нас и ни предупредиха, че горе на хижата е около 4 градуса. И е много мъгливо. Връщане назад нямаше и се качихме на лифта. Не бяхме предвидили обаче, че предната вечер беше валяло и седалките ще са мокри. Така докато стигнем до хижата едва не умряхме от студ въпреки, че имахме якета. Носихме и дъждобрани, но не бяхме подготвени да ги изкараме, а в движение нямаше как да стане.
Хижа “Рилски езера”
Слязохме от лифта доста поизмръзнали и въпреки, че хижата е само на стотина метра тя беше почти потънала в мъглата. Прогнозата за времето беше за слънчев ден така че решихме да изчакаме в хижата да пием по един чай за да се сгреем и изсъхнем и след това да продължим към езерата. Заради лошото време хижата беше пренаселена, но обстановката като цяло беше планинарска и ведра 🙂
На няколко пъти излизахме да проверим дали слънцето не се показва отнякъде, но мъглата бе все така гъста и притеснителна, особено за хора като нас, които нямат много опит в планината
Едва към 11 часа, след близо 2 часа прекарани в чакане, небето леко се проясни и ние решихме да тръгнем. Имаше изключително много хора и това ни даде някаква увереност,че няма как да се объркаме.
Маршрутите за “Седемте рилски езера”
Всеизвестно е, че има два маршрута за разглеждане на седемте рилски езера и въпреки, че бях чел за тях в началото ми беше объркващо. В крайна сметка с малко питане и разглеждане се ориентирахме и тръгнахме в посоката, в която тръгват 90 % от хората, но все пак всеки сам може да избере своя път.
Маршрут по билото /Сухия рид/
Това е по-популярния маршрут за разглеждане на рилските езера или поне аз останах с такова впечатление. Маркировката е със жълто и зелено. Пътеката започва от хижа “Рилски езера”. Като застанете с гръб към входа на хижата, началото на маршрута се пада в ляво малко по диагонал. По тази пътека имате едно доста стръмно изкачване в началото. За около 15-20 минути изкачвате билото и после по него, по почти полегат път стигате до Бъбрека. Първите три езера – Долното, Рибното и Трилистника се виждат от високо, а панорамата е впечатляваща. Първото езеро /Долното/ се вижда след около половин час вървене. На около 200 метра преди бъбрека двата маршрута се срещат при поляната, на която през месец август се събират дъновистите. По тази пътека стихнахме до Бъбрека за около час и половина.. Все пак трябва да се знае, че не сме бързали и се наслаждавахме изцяло на разходката и гледките. Правихме и много снимки.За съжаление времето продължаваше да си играе с нас и облаците рядко даваха шанс на слънцето.
Маршрут покрай езерата
Началото на този маршрут е в дясно от хижата. Като застанете с лице към входа й, минавате от дясната й страна и продължавате напред. Тази пътека не е толкова стръмна и денивилацията се преодолява постепенно. Пътеката е доста по-живопиписна и минава покрай всяко едно от първите три езера както и покрай хижа “Седемте рилски езера”. Аз поне не знаех, че хижите са две и това постоянно ме объркваше. Маркировката на тази пътека е бяло и червено. През по-голямата си част тя минава през клек и е доста камениста. Повечето хора минават по билото на отиване и покрай езерата на връщане.
Долното езеро
Независимо, по коя пътека ще тръгнете първото езеро, което ще ви открие своята прелест е Долното езеро. То е с площ от 59 дка, дълбоко е 11 м и е се намира на 2095. надморска височина. В Долното езеро се събира водата от всичките седем рилски езера, които се преливат едно в друго с поредица от поточета и малки водопади. Долния край на езерото е заприщен от моренен вал, а от него започва река Джерман..
Рибното езеро
Рибното езеро се намира на 15-тина минути от Долното езеро. То е с площ от 23 дка, дълбоко е 2,5м. и е на 2184 м. надморска височина. На бреговете на най-плиткото от Седемте рилски езера се намира и старата хижа “Седемте рилски езера” Името на езерото разбираемо идва от наличието на риба в него, но разбира се риболовът е абсолютно забранен.
Трилистника
Името на трилистника идва от неговата форма, която прилича донякъде на листо от ясен. Езерото е с площ от 26 дка, дълбоко е 6,5м. и се намира на 2216м. надморска височина. Езерото замръзва през октомври като може да формира лед дебел около 2 метра, който се запазва чак до месец юни. В близкото минало езерото се казвало “Средния гьол”
Близнака
Близнака е най-голямото от Седемте рилски езера. Неговата площ е 91 дка, дълбоко е 27,5м. и се намира на 2243м. надморска височина. Старото му име е “Чифте гьол”. И старото и новото име на езерото произлизат от факта, че през летните месеци то почти присъхва по средата като формира две почти еднакви по-малки езера.
Бъбрека
Бъбрека е най-популярното от Седемте рилски езера. Може би заради неговата форма или заради това, че двете пътеки се срещат при него или пък заради това, че след него започва голямото изкачване към езерния връх и една част от хората стигат до него и не продължават нататък. Площта на Бъбрека е 85 дка. То се намира на 2282 м. надморска височина и е второто най-дълбоко езеро с дълбочина от 28 метра. Старото му име е “Кара гьол”
За да видите и последните две езера ще трябва да се потрудите повече защото те са разположени на доста по-високо и след Бъбрека ви чака сериозно изкачване. Не е чак толкова страшно след като ние го изкачихме с деца на 10 и 12 години без никаква планинска подготовка и без специална екипировка /разбирайте, че бяхме по анцузи и маратонки/, но все пак иска повечко усилия.
Окото
Окото както и другите седем рилски езера е циркусно езеро с ледников произход. С дълбочина от 37,м., то е най-дълбокото езеро от този род на Балканския полуостров. Заради формата му езерото е известно още като Сърцето, а старото му име е “Чанак гьол”. Разположено е на 2440м. надморкса височина. За мен това беше най-обаятелното езеро. Преди да тръгнем към езерата имах най-голямо желание да видя Бъбрека и Сълзата, но по незнайни причини сърцето ми остана при “Сърцето” 🙂
Сълзата
Както ви разказах в началото времето не беше много със нас. Стигнахме до езерния връх и установихме, че сме видяли само 6 езера. Броихме, смятахме – шест. Накрая питахме един човек и се оказа че в мъглата сме минали покрай Сълзата без да го забележим. Хубавото беше, че то е на самия връх и трябваше да отидем до самия бряг за да го видим. Сълзата е разположено на 2535м. надморска височина и е дълбоко 4,5. Името му произлиза от кристално чистите води, а старото му име е било “Баш гьол”. Езерото е някакси спокойно, малко и закътано.
Езерния връх
Езерния връх се намира на 2560 метра надморска височина. Той придава смисъл на езерата, защото от неговото било се виждат всичките седем езера и се открива невероятна панорама към околните планини.
Тук можеш да поседнеш и да съзерцаваш… не е трудно да се отнесеш в мислите си към безкрая пред теб и невероятната красота наоколо….
Допълнителна магичност му предават и множеството каменни пирамиди направени от посетителите тук. Някои от тях са с наистина впечатляващи размери и са построени с доста сръчност и търпение.
Голяма изненада за мен бе, че разположението на езерата е такова, че не могат да бъдат обхванати в една снимка. Все съм си мислил, че има позиция от която може; да видиш и заснемеш всичките седем езера накуп. Всъюност обаче не е така. Когато изкачихме върха беше облачно и мъгливо и езерата ту се показваха, ту се губеха от нашия поглед.
Решихме да отдъхнем за известно време преди да тръгнем по обратния път и точно когато се бяхме примирили с липсата на късмет, като с магическа ръка, някой отмести облаците, слънцето се показа и езерата блеснаха пред нас в цялата си прелест и красота. Не можехме да сварим да снимаме защото не знаехме колко ще продължи този момент. но гледката си заслужаваше всеки миг и всяко усилие.
Легендата
Легендата за седемте рилски езера разказва, че преди хиляди години, когато на земята още нямало хора, в планината Рила живеели двама великани – мъж и жена. Те се обичали безумно и боготворели красотата и уюта на своя дом.
Домът им бил толкова привлекателен, слънчев, топъл и уютен, че нямало как да не очарова всяко живо същество, а на любовта им се радвали всички стихии и целият свят.
За нещастие, един ден зли сили минали покрай техния дом. Като зърнали това красиво място, завидели на семейното щастие на великаните, ядосали се и решили да унищожат всичко и да заличат любовта им завинаги. Започнали да пращат черни облаци и опустошителни ветрове. Страшни земетресения разтърсили земята.
Великанът защитавал яростно всяко стръкче тревичка, всяко малко поточе или цвете, бранел своята любима и отбивал атаките на злите сили. Това обаче само разпалвало огромната им злоба и жестокост и те решили да свършат пъкленото си дело докрай.
В една тежка битка младият великан паднал убит. Доволни от своята победа, злите сили си тръгнали, оставяйки след себе си разчупени скали, опропастени долини и една съсипана от скръб жена. Мъката на младата вдовица била толкова голяма, че сълзите ѝ бликали безспир и се стичали по хребетите право в долините. Леели се и се събирали в доловете, докато образували бистри езера с изумителна чистота.
Преди езерото Бъбрека планинските водачи показват огромна скала, намираща се в посока към езерото Сълзата. Формата на скалата наподобява фигурите на мъж и жена с огромни размери. Според легендата това са двамата влюбени, които ще останат да пазят вечно своя красив дом /информацията за легендата е от уикипедия, но не можех да не я споделя/
На връщане решихме да мине по пътеката, която минава покрай езерата за да ги видим и отблизо. Така към 5 часа следобед бяхме отново на хижа “Рилски езера” и бяхме готови да поемем с лифта надолу заредени с много енергия и отдадени на смесеното чувство от приятна умора и въодушевлението от сбъдването на една мечта. Прекрасно !
Цялата галерия от разходката ни до Седемте рилски езера можете да разгледате в страницата на Искам да летя във Facebook ->
Ако сте на почивка в Рила, пробвайте също да изкачите и връх Мусала. Как може да стане това можете да прочетете тук ->
Иво
Страхотно, тъкмо планираме една разходка до езерата и описанието на маршрута ми помага страшно много. Дано имаме повечко късмет с времето поне 🙂
Kiril Valkanov
Благодаря ! Времето е много важен фактор. Ние бяхме в края на юли и тепмпературата беше 4 градуса. Горе на хижата имаше мъгла и чакахме 2 часа и половина да се вдигне мъглата за да можем да тръгнем. Тези 2 часа можехме да изкараме на езерния връх, но ккаво да се прави.. Все пах бяхме щастливи, че по едно време изгря слънце и успяхме да видим езерата в истинския им бясък и красота 🙂
Erika
Една от най-любимите ни дестинации, Седемте Рилски езера, безспорно е и едно от най-красивите места в България. Прекрасно място за посещение както през зимата от запалените по зимните спортове, така и през лятото, когато снеговете вече са стопени и езерата са по-красиви от всякога. Седемте Рилски езера са разположени стъпаловидно и заемат вдлъбнатини в склоновете на планината. Образували са се по време на последния ледников период преди около един милион години. При разтапянето им са се стекли във вдлъбнатини в гънките на Рила. Всички езера са свързани помежду си с поточета, като в най-ниско разположеното Долно езеро се събират водите на всички останали езера. Има два възможни маршрута до езерата: Единият е в посока Дупница по магистрала Струма, с отклонение към Сапарева баня и Паничище, а другият през Бистрица и Железница, преминавайки през Белчински минерални бани и отклонение към Клисура и Сапарева баня. Вторият вариант може да бъде малко по-дълготраен поради факта, че не се пътува по магистрала, но който и път да изберете, няма да сгрешите, тъй като пейзажите наоколо са достатъчно красиви, за да отнемат вниманието от самото пътуване. За Седемте рилски езера е хубаво да решите дали ще ходите с лифт или без. Ако сте готови за планински преход, ви препоръчваме да се изкачите пеша до първото езеро. Маршрутът до първото езеро не е особено тежък, но е важно да си отделите повече време. По-лекият вариант е лифтът, с който ще се качите за около 20 минути.