Това беше последния ни ден в Тоскана. Вече бяхме привикнали към чара и романтиката на малки градчета като Пиенца, Монталчино и Сан Джиминяно. Почти бяхме забравили, че само преди три дни бяхме във Флоренция. Толкова много впечатления и емоции се бяха стоварили върху нас за този кратък период от време.
Ескалибур и кръглата църква в Монтесиепи
Изпихме си кафето, хапнахме по един сандвич с прошуто и се качихме на колата към първата ни цел за деня – кръглата църква в Montesiepi. Защо там ли ? Историята е много интересна. През 1148 г. в съседното градче Chiusdino се ражда Галгано Гуидоти /Galgano Guidotti/.Той бил заможен рицар, който водил доста разпасан живот докато една вечер в съня му не се явил Архангел Габриел, който му казал че трябва да се оттегли от светския живот и да се посвети на богослужението. Той трябвало да построи църква в Монтесиепи и да се оттегли там до живот.
В израз на своята решителност да се отдаде на църквата и да изпълни видението си,
Галгано със все сила забил меча си в една скала, така че да се получи формата на кръст пред който да се моли.
Историята за забития в камък меч бързо се разчула, а през 1190 г. френския писател Робер дьо Борон за първи път споменава Екскалибур в Поетична трилогия за Светия Граал. Това е история за крал и негови сподвижници, които живеят в търсене на Свещения Граал. Легендите твърдят, че Сан Галгано е първообраза на крал Артур, а забития от него в скалата меч, е дал началото на историята за Екскалибур, която всички така добре познаваме.
Нещо повече, твърди се, че кръглата църква е на практика книга написана от камък и който успее да я разчете, ще открие граала. Е, ние не успяхме 🙂 , но беше магично и вълнуващо да се докоснем до тази легенда и история. През 2001г. университетът в Павия доказва след анализ, че забития в камъка меч е от XII век, което още повече засилва слуховете и предположенията, че историята за Ескалибур и крал Артур е тръгнала точно от това място..
В църквата са изложени и останки на ръце, на разбойник, който се опитал да извади меча и да го открадне, но изневиделица бил нападнат от вълци, които откъснали ръцете му и го оставили жив за назидание.
Абатството Сан Галгано
Само на няколко минути от църквата в Монтесипепи се намира и абатството Сан Галгано. Това е първата готическа църква в Тоскана. Изоставена поради различни бедствия тя представлява прекрасна каменна сграда без покрив, в която в наше време се провеждат различни събития. За съжаление ние не можахме да я видим от вътре защото имаше сватба и не допускаха външни хора.
Чиусдино
Чиусдино /Chiusdino/ бе поредното прекрасно Тосканско градче разположено на доста висок хълм. До него се достига по много тесен път и през цялото време се молех да не се появи кола отсреща защото нямаше начин да се разминем. Паркирахме на една улица близо до централния площад и се потопихме в така добре познатия ни вече чар и романтика.
Сиена
Оставихме още една малка част от сърцата си в Чуисдино и потеглихме към Сиена, която беше само на 35 км. разстояние от там. В Сиена както и във Флоренция има зона с ограничен достъп за автомобили, така че предварително бях разучил къде има платени паркинги. Първия го пропуснахме докато се ориентираме в трафик хаоса и за това паркирахме на този до жп гарата – голям, евтин и удобен. Оставихме колата, Влязохме в отсрещния мол Porta Siena и чрез поредица от няколко ескалатора за около 10-тина минути изкачихме хълма и стигнахме до Porta Camolia, която е една от входните точки към стария град на Сиена.
Пиаца дел Кампо
Средновековните криволичещи улички /наскоро разбрах, че са ги правили криволичещи защото стрелите не могат да правят завои 🙂 / ни водеха към една от главните забележителности на Сиена – Piazza del Campo. Това е централния площад на Сиена, чиято настилка е павета подредени под формата на рибена кост и който е заобиколен от средновековни сгради. Те образуват изключително живописен пейзаж. Тук се намира и кметството на Сиена разположено в Palazzo Pubblico.
Това обаче, с което е известен Пиаца дел Кампо е палио -най-старото, най-лудото и най-известното конно състезание в Италия. Неговото провеждане започва през XIV в. и до ден днешен събира над 50 000 туристи на площада. Правилата на състезанието са, че няма правила и по време на 3-те обиколки е позволено всичко. Състезанието се провежда между различните контради /отбори представляващи различните квартали в града..Предшествано е от парад със хвърляне и жонглиране със знамена като всеки квартал си има знак, знаме и отбор, който го представлява. За няколкото часа, в които бяхме в Сиена видяхме две групи младежи, които бяха с такива знамена и тренираха по улиците. Много съжалявам, че не ги снимах защото бяха много атрактивни.
На площада както и пред Палацо Пити във Флоренция имаше насядали и налягали по земята хора, които си говореха, целуваха, смееха или просто четяха книга. За нас тази гледка беше странна, но за повечето хора явно беше нещо обичайно.
Катедралта Duomo
Разгледахме площада, помотахме си из малките улички около него и се насочихме към катедралата “Успение на Пресвета Богородица” или за кратко Дуомо. Тази катедрала е гордостта на Сиена и има защо да е така.
Виждал съм много катедрали по света и си мислех, че трудно бих се впечатлил отново, но това е може би катедралата с най-богат и красив интериор, която съм виждал . Великолепна е !
Входът е 4 или 7 евро в зависимост от това дали можете да видите уникалните венецианки мозайки на пода, които са покрити през по-голямата част от годината с цел тяхното съхранение. Отвън катедралата е също богато орнаментирана и облицована с бял зелен и черен мрамор.
В катедралата е разположена и библиотеката Libreria Piccolomine в която се съхраняват и са изложени изключително красиви антични книги.
Музей на операта
Силно впечатлени от катедралата, разгледахме и музея на операта, който разполага с висока кула. От нея се откриват невероятни панорамни гледки към околностите, Пиаца дел Кампо и самата катедрала. Изкачването до кулата става по тясно, вито стълбище, в което хората не могат да се разминават затова влизат на групи – едните се качват, други слизат.
Напълнили очите си и душите си решихме да се погрижим и за стомасите си 🙂 Върнахме се на Пиаца дел Кампо и си поръчахме по една пица с ясната представа, че това е място за туристи, но просто искахме да се полюбуваме още малко на прекрасната гледка, и да прогоним леката тъга, че на следващия ден напускаме Тоскана – това прекрасно земно кътче, в което се влюбихме от пръв поглед.
Цялата галерия от Сиена, Чиусдино о Сан Галгано можете да разгледате във Фейсбук тук ->
Тоскана – любовта от пръв поглед съществува – част 1-ва – Флоренция можете да прочетете тук ->
Leave a Reply