Пътешествието до Тоскана не би било толкова вълнуващо, ако не бе съпроводено с прекрасна храна, превъзходно вино и местни хора, които толкова много приличат на нас българите по своя манталитет и нрав.
Италианците говорят високо, те са шумни и обичат компаниите, но най-вече обичат живота и знаят как да му се наслаждават.
Затова отделят толкова много внимание и време на храната и виното, които консумират. Те подбират внимателно, хранят се бавно и продължително и се наслаждават на удоволствието от превъзходните вкусове.
Нашия четвърти ден в Тоскана премина в обикаляне на
няколко романтични градчета, които освен тесните улички, каменните къщи и пъстрите цветя бяха маркирани и с уникален продукт, който се произвежда само в тяхната околност и регион.
Поради тази причина може би и ние разгледахме тези градчета с отпечатъка на техния продукт.
Кианти
По пътя от Флоренция към Сан Джиминяно минахме през областта Кианти и един от най-живописните маршрути в Европа – Виа Киантиджана. В тази област се произвежда и едно от най-известните вина в света – Кианти /Chianti/.Кианти е сухо червено вино, което се произвежда по строго определени правила, както по отношение на отглеждането на гроздето, така и по отношение на сортовия състав и периода на отлежаване. Още през 1716г. Козимо Медичи с указ постановява,че Кианти може да се произвежда само в градчетата Греве, Кастелина, Рада и Гайоле от прилежащите им лозови масиви.
В наше време, за да има една бутилка вино етикет Кианти /обикновено трапезно вино/ или Кианти класико /висококачествената версия/, то трябва да има в състава си минимум 70 % грозде от сорта Сан Джовезе. Кианти класико трябва да е отлежало поне 7 месеца в дъбова бъчва, а по-висококачествената му версия Кианти класико резерва – миниму 2 години. И в двата случая, преди да излезе на пазар, виното трябва да е отлежало и поне 3 месеца в бутилка. Голяма част от вината Кианти се продават в тумбести бутилки в царевична кошничка, което е жест към столетните производствени традиции.
Монталчино
Монталчино беше първото градче, което бях включил в списъка за посещения, когато планирах нашето пътуване до Тоскана. Бях имал щастието да пробвам известното вино Брунело ди Монталчино и много исках да видя мястото където се произвежда то.
Монталчино е средновековно градче, разположено на хълм с две основни забележителности – катедралата и крепостта построена през XIII век. Около историческия център има платени паркинги, където можете да оставите колата срещу 2 евро/час.Тъй като катедралата се намира на най-високата точка в града /а в него с кола естествено не се влиза/, за да стигнете до нея трябва да изкачите доста калдъръмени улички и тесни сводести преходи между каменните къщи.
Брунело ди Монталчино
Брунело ди Монталчино е любимото ми вино – плътен вкус, изключително богат аромат и запомнящ се послевкус. Виното владее устата и съзнанието в продължение на няколко секунди след като вече си преглътнал. Много, много го харесвам 🙂 Историята на Брунелото също е интересна. За първи път виното се появява за продажба на пазара в средата на XIX в. произведено от семейната изба на Клементе Санти, но придобива изключителна популярност когато са отворени бутилки от 1800 г., които все още били с превъзходно качество.
Виното се произвежда само от селектирани зърна от един сорт грозде – Сан Джовезе гросо и не се допускат никакви купажи. Фамилията Санти остава единствен производител на Брунело ди Монталчино до средта на XX в. След като добива име на едно от най-качествените италиански вина, в района се появяват и други производители за да достигне техния брой до около 200 винарски изби в наши дни.
За да носи една бутилка етикет Brunello di Montalcino DOCG, което означава контролиран и гарантиран регион на произход, виното в нея трябва да е 100 % от сорта Санджовезе, да е отлежало поне 2 години в дъбови бъчви и поне 4 месеца в бутилка преди да излезе на пазара. За Брунело ди Монаталчино Резерва, периода за отлежаване е 3 години в дъбова бъчва плюс четирите месеца в бутилка….
На всеки ъгъл в Монталчино Ви очаква енотека с най-различни бутилки, етикети, реколти и опаковки за тях. Разбира се, всяка от тях предлага и услугата да ти изпрати кашон или повече на посочен адрес. И как няма след като в магазина най-евтиното Брунело струваше 22 евро бутилката…
Росо ди Монталчино
Ако все пак ви се пие качествено вино на малко по-достъпни цени, в Монталчино предлагат и малкия брат на Брунелото – Росо ди Монталчино. То също се произвежда от 100 % Санджовезе, но минималните изисквания за отлежаване са 6 месеца в дъб и поне още толкова в бутилка преди да излезе на пазара. Мога да ви уверя, че времето на отлежаване определено се усеща в аромата и вкуса.
Пиенца
Пиенца е изключително очарователно тосканско градче. За разлика от другите градчета, които посетихме, Пиенца си имаше и съвременна част, но ние само минахме с колата през нея за да стигнем до паркинга, който се намираше на 2-3 минути пеша от историческата част на града. И отново, както в Сан Джиминяно, минавайки през портата задействахме машина на времето. Пренесохме се в друга епоха. Изписва се една усмивка на лицето ти и те обзема усещане за безвремие.
Пекорино
Пиенца е калдъремени улички, каменни къщи, невероятни панорамни гледки и аромат на Пекорино. Градчето се води родното място на Пекорино Тоскано. Пекориното /Pecorino/ е твърдо италианско сирене произведено от овче мляко. Името му произлиза от италианската дума pecora – овца. Сиренето има много специфичен, характерен аромат и едно от най-вкусните италиански деликатесни сирене. Има също така славата на най-старото италианско сирене. Произвежда се в четири основни вида в зависимост от региона – Pecorino Sardo /Сардиния/, Pecorino Romano /Рим/, Pecorino Siciliano /Сицилия/ и Pecorino Toscano /Тоскана/
Пекорино Тоскано има характерен аромат заради билките, които растат по хълмовете на Тоскана. Младото сирене отлежава между 2- 4 седмици, но това, което се продава основно по магазините /а те са на всеки ъгъл/ е с период на узряване половин година. В зависимост от това с какви примеси е сиренето и с какво е обсипано в периода му на узряване видяхме най-различни видове Пекорино – прясно, с доматено пюре, с пепел, с подправки, отлежало в пещера и подложено на втора ферментация, с трюфели и много други.
Това, което мога да кажа със сигурност, че Пекориното е в перфектна комбинация с виното Брунело ди Монталчино. Правени са едно за друго 🙂
Монтепулчиано
Монтепулчиано бе поредното разкошно градче разположено на хълм и изглеждащо като добре укрепена средновековна крепост. Криволичещия към него път дава възможност да го огледаш от почти всички страни. Паркингите бяха добре обозначени и сравнително лесно намерихме място за паркиране. Монтепулчиано беше третото ни градче за деня и бяхме вече леко изморени. Умората обаче бързо премина в ентусиазъм още от първите гледки, които се разкриха пред нас. За да влезеш в градчето отново като и в Сан Джиминяно преминаваш през централната порта. и след нея се изгубваш няколко века назад във времето.
Вино Нобиле ди Монтепулчиано
Запазената марка на Монтепулчиано е тяхното “благородно” червено вино с контролирано и гарантирано наименование на произход – vino Nobile di Motepulciano DOCG. Преобладаващ сорт в него отново е Сан Джовезе /около 70%/, но то е купажирано с други местни сортове като Канайоло Неро /между 10 и 20 %/, Мамоло и други. Преди да излезе на пазар, вино Нобиле ди Монтепулчиано трябва да отлежава 2 години в дъбова бъчва.Честно казано бях изненадан от отличния му вкус. Влязохме в едно тясно магазинче за вино където ни предложиха да дегустираме виното и да разгледаме тяхната изба. Имахме време, така че решихме да опитаме. И добре, че го направихме.
Оказа се, че на няколко етажа под земята ни очаква цял музей на виното – инструменти и оръдия на труда за отглеждане на грозде, огромни бъчви, цял лабиринт от каменни тунели, които те прекарват от една зала в друга. Беше зашеметяващо !
На излизане ударихме още по една чашка, с която дегустираме и местните сирена, купихме няколко бутилки за подаръци в България и се отправихме лежерно към колата и обратно към нашия хотел Пиколо Сан Валентино.
Беше прекрасен ден, в който се докоснахме до едно от най-ценните неща на Тоскана – първокласното вино и прекрасната храна. Бяхме доволни и с нетърпение очаквахме следващия ден, който щеше да ни представи Чуисдино, Сиена и разбира се нещо малко известно в България – оригинала на Ескалибур – мечът на крал Артур…..
Цялата галерия от разходката из Монталчино, Пиенца и Монтепулчиано можете да разгледате във Facebook страницата тук ->
Първата част на пътеписа за Тоскана – Тоскана – любовта от пръв поглед съществува – част 1-ва – Флоренция можете да прочетете тук
Втората част на пътеписа за Тоскана – Тоскана – любовта от пръв поглед съществува – част 2-ра – Сан Джиминяно и Виа Киантиджана можете да прочетете тук
Четвъртата част на Пътеписа за Тоскана – Тоскана – любовта от пръв поглед съществува – част 4-та – Сиена и историята на Екскалибур, мечът на крал Артур можете да прочетете тук ->
Leave a Reply